Летопис за самото управление на Клавдий, станал император сякаш случайно, по ирония на съдбата, но борещ се за справедливо управление и укрепване на държавата с цел възстановяване на Републиката.
Император Клавдий е убеден републиканец, приема имперската власт буквално без да има избор, неочаквана игра на съдбата, особено предвид това, че е израснал в сянката на именитите си роднини, заекващ, изстрадал различни детски болести и затова приеман за идиота в семейството.
Разбира се, Клавдий далеч не е идиот, а най-интелигентният от Клавдиите, неслучайно успял да оцелее през турбулентните и опасни времена на Тиберий и Клаигула. Затова огромно е желанието му да управлява Рим добре. Клавдий и успява. Преломът в неговия живот е всъщност мъката след узнаването, че смятаната от него за образцова, порядъчна и примерна матрона, съпругата му Месалина е всъщност зла, отмъстителна и покварена прелюбодейка. Смъртта й го сломява и той се превръща в сянка на предишната си морална сила и готовност за отстояване на справедливите каузи. Жени се за племенницата си Агрипинила (галено от Агрипина), която се намесва в управлението, налага сина си Луций Домиций (бъдещия император Нерон) и остава апатичен в очакване на смъртта, за която знае от дете, предсказана от астролози и гадатели, както и за бъдещето на Рим под властта на чудовището Нерон…
Управлението на император Клавдий доказва собственото му виждане, че монархията е развала. Че поемането на властта от способен и справедлив в началото владетел е само прелюдия към покварата, която неминуемо настъпва от безконтролната власт. Че държавните институции и длъжности са важни и незаменими за доброто държавно управление и са единствената гаранция срещу деморализация, произвол и жестокост. Историята, разказана от историка Клавдий за събитията в неговия живот (включително собственото му управление) са безспорно доказателство за правилността на възгледите му…
