Историята на Флавий Велизарий, един от най-способните пълководци на Византия или Източната Римска империя по времето на император Юстиниан Велики и неговата съпруга Теодора.
Изключително смел, достоен и честен, постига множество трудни и дори невъзможни военни победи за Юстиниан, който го намразва заради доблестта му и честността – рядко явление в историята.
Краят на Велизарий е тъжен, трагичен, но и величав – нещо силно има в него – дори в нищетата, в която го хвърля несправедливо Юстиниан, той остава все така силен и достоен дотам, че да събуди негодуванието и бунта у обикновените хора в Константинопол и дотам, че ветераните му, старите, калени в обречени битки бойни другари – до един верни нему и готови да останат край него, ослепения, нищия – на пост и до смърт. Краят му ни показва и че светът се е променил твърде малко.
Интересно е, че многократно се споменават „българските хуни“, които неведнъж участват в армиите на Юстиниан като наемници, а после започват периодични набези през Дунава. Велизарий и неговите ветерани спасяват разграбването на Константинопол от българските хуни, водени от хан Заберган.
Препоръчвам!
