Стефан Цвайг пише този роман-приказка в началото на своя писателски път. А казвам, че е роман-приказка, защото силно напомня преображението, познато от приказката за „Пепеляшка“. Мотивът за феята-кръстница, подпомогнала преобразяването, първоначално само с дрехи, но впоследствие идва и преображение в себеусещането, силата и увереността. Романът започва с тъжно описание на тягостния военновременен свят и унилото положение продължаващо и след войната. Той е особено силно видим в Автрийската провинция, където живее и работи в пощенската станция Кристине Хофленер. Действително съдбата на Кристине е представена като пряка и естествена последица на света, в който е израснала и който я е формирал. Който е превърнал младото момиче в тъжна, безинтересна част от семплия и еднотипен интериор на пощенската станция. Израснала през време на войната, загубила баща и брат, свикнала да се свива и брои всяка стотинка и винаги дa очаква най-лошото, сега, макар и без война, светът остава все така сив, заплатата ѝ е мизерна и едва стига да покрие всекидневните ѝ разходи. В еднаква тоналност на униние са изобразени и външния свят, и вътрешният свят на Кристине – безрадостни.
Затова шокиращ и силно контрастен е светът на богатите, с който Кристине се сблъсква, поканена от заможните си леля и чичо, дошли от Америка за почивката си в Европа. Бедно облечена, неуверена, уплашена, пристигайки в Швейцарския богаташки курорт, тя се чувства не на място. Пренебрегвана е от хотелските служители, вероятно заради неугледния си, беден вид или заради силното й смущение, остава да стои в ъгъла чакаща някой да й обърне внимание, а всъщност съжаляваща, че изобщо е там с плетения си куфар, с евтиното си палто …
Това е декорът, на който се разиграва приказното преображение. Приказката за Пепеляшка оживява в самия живот на 28-годишната пощенска служителка. След като леля й й купува нови дрехи, прическа, грим и пр. Кристине не може да познае себе си в огледалото. И както при пристигането й никой не я забелязва, сега, оказва се е търсена компания за танц, за запознанство, за внимание…
Този непознат за нея живот, със светлина и удоволствия, разбира се, я пленява, безпаметно увлича. И досущ както часовникът бие полунощ и магията свършва, внезапно свършва и нейното гостуване. Разбира се, заблудата, макар и неволна, че тя е една от богатото, доволно от себе си и живота общество, е разкрита. Това е темата на шушуканията из хотела – фактът, че младата очарователна госпожица не е бляскава дама от кръга на богатите, а пощенска чиновничка в провинцията. Защо това разкритие е така болезнено обидно за обществото в хотела? Огорчена, Кристине си тръгва призори в старите си дрехи, сякаш приказката за Пепеляшка трябва да бъде разказана до край. Но в живота й не се появява някой принц, въпреки ухажорите-богаташи, с които се запозна в хотела. Те всички се отдръпнаха, сякаш бедността е порок. И може би е.
Тук започва втората, по-силна част от романа, а именно частта, в която Стефан Цвайг разкрива грозното лице на бедността, на мизерията и отчаянието в следвоенна Австрия. Показва силата на парите, тяхното огромно всъщност значение, особено когато ги нямаш, както пише авторът.
Смазана от бедността и отчаянието, Кристине среща Фердинанд, участвал във войната, загубил младостта и илюзиите си не толкова на фронта и в плен, а в живота след края на войната. Когато, оказва се, спестяванията са се превърнали в хартийки, а държавата е мащеха за завърналите се от фронта свои деца. Тяхната решимост, подбудена от безизходицата на мизерията, ги тласка към крайни постъпки, към избор, от който няма връщане назад.
