„Тес от рода Д’Ърбървил“ е един от най-добрите романи от Томас Харди. Издадена през 1891 г., била противоречиво приета от тогавашната критика.
Романът днес е може би не така остър, доколкото основната тема в него е за предразсъдъците и условностите, но общочовешката му, психологическа страна – за прошката, за падението, надеждата и отчаянието, и днес е непокътната и все така ценна.
Авторът Томас Харди е признат класик, поет, романист, критичен към обществото от Викторианската епоха и неговите незаобиколими условности, загрижен за промените в провинцията и съдбата на селяните арендатори, преди независими и будни, често наследници на най-старите родове.
Историята на Тес от рода Д’Ърбървил разказва, за това, че всъщност доброто не винаги побеждава, че една чиста душа, макар повярвала, че има право на щастие, всъщност – няма. Че условностите и предразсъдъците, неспособността за прошка, в името на любовта, са избори, от които няма връщане назад. Защото тъжната поредица от скръб и нещастия, е могло да не се случи, но обществените норми и предразсъдъци, оказва се, са единствено възможните. Падналият остава паднал и няма право на щастие.
Красивата и интелигентна Тес е дъщеря на амбулантен търговец от английската провинция, последен от отдавна западналия, но някога велик род Д’Ърбървил. Семейството, макар относително независимо, далеч не е богато, многото деца затрудняват допълнително домакинството. Като най-голяма, хубава и учена, Тес е изпратена в дома на богата вдовица, неоснователно използваща името на стария род Д’Ърбървил. Там е прелъстена от циничния й и разхайтен син. Тес събира смелост да се върне у дома, по-късно, самата тя дете, ражда. Бебето не оцелява, но е много силен и трогателен момент, как младата Тес сама го кръщава вкъщи, ужасена, че ще й тежи и грехът невинното дете да не може да отиде в рая, заради това, че не е кръстено. След няколко трудни години работа по нивите, Тес попада като доячка във фермата „Талботейз“, слънчево и щастливо място. Там среща любовта на живота си – свещеническия син Ейнджъл Клер, който също я обиква.
Изплашена Тес първоначално отказва да се омъжи за него, но любовта им е така силна и копмежът за щастие надделява, че тя се съгласява. Следва поредица фантастични суеверия, предсказания и легенди, като например за каретата на Д‘Ърбървиловци, която само наследниците виждат като злокобно знамение. Опитва няколко пъти да му признае миналото си, но така и не успява. Разказва му в първата брачна нощ, убедена, че както тя му прощава след неговото признание, че е бил с блудна жена вече, ще прости и той, още повече, че тя е невинна, била е дете, била е принудена. Но това е началото на края, следва мъчителен низ от препятствия пред смелата и жертвоготовна Тес. Благородният Ейнджъл не може да приеме такова минало, не знае какво да прави и тя го улеснява като му казва, че не е проблем да се върне у дома. Но там никой не я чака, семейството й е и без това затруднено, а сега и двойно разочаровано от случилото се с брака й. Тес е принудена да ги излъже, че отива при мъжа си и започва своето мъченичество и скиталчество из бедната английска провинция, работи най-тежка работа из бедните ферми, принудена е да се крие и да отбягва опасностите, тъй като красотата й продължава да привлича мъжете. Не събира смелост, а и гордостта й не позволява да моли за помощ семейството на съпруга й. Случайно среща някогашния й съблазнител – Алек Стоук (Д‘Ърбървил), който все още е силно привлечен от нея. Започва да я притиска, както я притискат житейските неуредици. Баща й умира, което прекратява пожизненото му право на ползване /аренда/ на дома им в Марлот, семейството – майка й с малките деца, е на улицата. Тя няма пари, няма изход и не може да им помогне. Няколкото й писма до мъжа й са все още без отговор. Тогава, смазана и отчаяна от натрапчивите подмятания, че мъжът й никога няма да се върне, че е изоставена завинаги, Тес става негова метреса. Духът й е сломен.
Завърнал се, но също изтощен от болести и тревоги, мъжът й е вече убеден, че независимо от всичко я обича и иска, започва да я търси. Появата му в луксозния курорт, където е с Алек Стоук (Д‘Ърбървил) я шокира. Била е убедена, че го е изгубила, сега той я търси, а тя е за втори път пропадала. Чувства живота си разбит. Намира сили, може би злокобни, дремещи в нея, наследство от кръвожадните й предци, каквито са били старите Д‘Ърбървиловци, Тес убива Алек Стоук (Д‘Ърбървил). Това е нейното отмъщение, за погубения си живот, за падението й. Прекарват в забрава няколко дни със съпруга си, бягайки от властите из английската провинция. Тес е заловена, заспала в олтара на Стоунхендж, с Ейнджъл, който държи ръката й. По-късно е екзекутирана.
Романът завършва тежко, тъжно и без надежда за щастие.
