Късното царуване на Хенри VIII, след смъртта на трите му съпруги – Катерина Арагонска, Ана Болейн и Джейн Сиймур. Кралят е твърде различен от младия Хенри VIII, очароващ дамите, придворните и въобще всеки, имал досег с него.
Разказът се води като дневник от името на Джейн Болейн (вдовица на брата на Ана Болейн Джордж, екзекутиран от Хенри VIII), Анна от херцогство Клев, следващата му съпруга и Катрин Хауърд, млада и амбициозна представителка от влиятелния род Хауърд (към който също принадлежат Мери и Ана Болейн).
Затова и Англия вече е различна страна, както владетелят, така и хората са силно променени, наплашени, несигурни.
Образът на крал Хенри VIII е предаден силно. Кралят сега няма нищо общо с младия, очарователен, силен и смел владетел от първата книга от серията за Тюдорите – „Другата Болейн“. Вече е остарял, дебел, болен, отчетливо безумен, отмъстителен и коварен. Той е безумец в очите на всички. Никой не смее да му противоречи, всички са му безмълвно подчинени от страх пред неговите избухвания и жестокост. Кралската му дума не струва след множеството й престъпвания, а бесилките и кладите са на всеки кръстопът из Англия. За такъв крал идва да се омъжи младата, смела Анна Клевска или Анна от херцогство Клев. Израснала в двор, управляван от лютерани, под властта на деспотичен брат, тя е свикнала н атърпение, но и да се бори. За себе си. Всъщност с търпение и тихо достойнство, тя успява да се спаси от ужаса да бъде четвърта съпруга на Хенри VIII. Анна Клевска е единствената съпруга на краля, която оцелява (докато той е жив). Постига споразумение, получава пожизнена пенсия и малък двор, в който да живее в Англия като „сестра на краля“. Това спасява живота й. За съжаление, на петата кралица – младата и безразсъдна Катрин Хауърд, жребият е жесток. Тя е екзекутирана, също както и братовчедка й – втората съпруга Ана Болейн.
Така наследството на Болейн се оказва тежко – Катрин Хауърд е обезглавена, Джейн Болейн, нейната придворна дама и съюзница (всъщност преследваща собствените си интереси) е обезглавена. Така както Ана Болейн и нейния брат Джордж Болейн, срещу които тя бе свидетелствала за да отведе на ешафода. (Историята е част от „Другата Болейн“). След тях не остава нищо освен спомените и историята.
Филипа Грегъри насочва вниманието и към недотам известния факт за личността и постижението на Анна Клевска – във време, в което жената е придатък, несамостоятелна част от домакинството о на баща си, брат си или съпруга си, тя успява да постигне споразумение за самостоятелно домакинство, самостоятелна издръжка и независим живот. Ана Клевска не просто успява да оцелее, а осъществява невъзможното дотогава за жена.
Авторката свидетелства за исторически извори, които е ползвала за написването на романа, от които черпи данни за Анна като за интелигентна, обаятелна и интересна жена. Портретът на Холбайн, изиграл своята роля и в действителния исторически момент по избора на Хенри на четвърта съпруга, е красноречив.
Снимка: Anne of Cleves, by Hans Holbein, Public Domain
