Самотникът, отчужденият от света, но не циничният самотник на Уелбек, а самотникът на Хесе – степният вълк.
Романът започва с дългото въведение на разказвача, впечатления, спомени и образи за Степния вълк, сене са записките на самия Хари Халер, Степния вълк, самотникът, човекът, остранен (странящ) от своето общество.
Може да се мисли, че в романа е заложена определена враждебност към буржоазното общество от времето: „Защото най-искрено от всичко мразя, отвращавам се и проклинам именно доволството, здравостта, приятната разположеност, грижливо поддържания оптимизъм на бюргера – това тлъсто, благополучно целомъдрие на средното, обикновеното, посредственото.“
Проникновени и смели позиции, които звучат изключително актуално, споделя Хари, например за войната и военолюбството:
„Две трети от моите съотечественици четат такива дрънканици, всеки ден биват обработвани, предупреждавани, насъсквани, у тях се подклаждат недоволство и озлобление, а целта и краят на всичко това е отново войната, следващата, идващата война, която положително ще бъде по-ужасна, отколкото беше миналата. Всичко това е ясно и просто, всеки човек би могъл да го разбере и след един единствен час на размисъл да стигне до същото заключение. Но никой не желае това, никой не иска да предотврати задаващата се война, никой не желае да спести на себе си и на своите деца поредната кланица за милиони щом не може да го получи на по-ниска цена. Един час за размисъл, малко време да се съсредоточи в себе си и се запита доколко сам е съучастник в безредието и злината в света и съвиновник- видиш ли, никой не иска да го отдели! И в резултат ще продължава все така и идната война ще се подготвя от стотици хора ден подир ден. Откакто го знам това ме скова и доведе до отчаяние, за мене вече няма „отечество“ и никакъв идеал, всичко е просто декорация за господата, които подготвят следващото клане.“
Самотата на Хари Халер е самота, характерна за времето. Романът е издаден през 1927, а някои литературни критици посочват, че историята на вълка е вдъхновена от собствена дълбока духовна криза, преживяна от Херман Хесе в началото на 20-те години.
Вълкът, барът „Черният орел“, „Вълшебният театър“ и епизодите след срещата на самотника, пътуващ към своето предсказано самоубийство, Халер с Хермине, са сложна и странна плетеница от реалност, въображение, насмешка, страх.
