С цитата от Книга на Еклесиаста започва книга първа (от общо четири) на романа „Хляб по водите“: „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“.
Ъруин Шоу описва историята или по-скоро възхода и падението на едно щастливо американско семейство. Бащата Алън е професор по история в държавно училище в Ню Йорк, грижовен баща и глава на семейство, горд от своите три добри и разумни пораснали деца – Елинор, красавица и самоуверена млада жена, която бързо се издига в йерархията на компютърната фирма, в която работи, Джими, забавен и ведър младеж, който свири на китара и Каролайн, която спортува запалено и е амбициозна тенисистка. Съпругата му Лесли свири на пиано, рисува американски пейзажи и е духът и здравата спойка на семейството, което се събира винаги в петък вечер.
Безметежният живот на Алън Странд, тривиалните, но безкрайно щастливи мигове със семейството му дават топлина и усещане за щастие, за осъзнато разбиране какъв късметлия е бил и колко радостен и действително безметежен е всъщност живота му. Самият Странд потъва в тези мисли в една петъчна вечер, която, оказва се, ще промени живота му, както и на цялото сплотено семейство.
В същата петъчна вечер, дъщеря му Каролайн се намесва и така спасява може би живота на нападнат от хулигани в района на парка, в който са тренировките й по тенис, богаташът и адвокат Ръсел Хейзън. Хейзън няма щастливо семейство, синът му е починал от наркотици, отчужден от баща си, жена му води война с него, а дъщерите му са пръснати по света, без близост и привързаност към когото и да било. Едно разпиляно и необратимо отчуждено семейство. Образно казано, адвокатът Хейзън се влюбва в задружното, ведро и сплотено семейство. Атмосферата на лекота и любов е толкoва чужда за него, но така пленяваща, че той буквално го пожелава. Ръсел Хейзън използва своето влияние, пари и възможности, прави им услуги, доставя им удоволствия като екскурзии и почивки във вилата му на брега, празненства с приятели и интересни личности, но неговите жестове и услуги стъпка по стъпка довеждат до особени събития, случайни и невинаги случайни, за които никой в семейството не е подготвен, няма нужния опит и зрялост. Което довежда до болка и отчуждение. Семейството се пръсва. И някак си, почти се сбъдват думите на войнствената съпруга на Хейзън, че ще бъде съсипано всичко, както винаги досега, както тяхното собствено семейство.
Може би не всичко бива съсипано безвъзвратно, но безметежните дни са отминали.
В романа има и други интересни герои и сюжетни линии, съдбата на Хесус Ромеро, ученик на Странд от държавната Ню Йоркска гимназия получава стипендия, издействана от Хейзън да учи в скъп колеж за богати наследници. Самият Ромеро е запален от историческите възгледи на Гибън и споделя интересни идеи за себе си, светът на богатите и властните и новите варвари, сред които е той.
Ъруин Шоу разказва майсторски увлекателно, не съди, не влияе на читателя, улавя и предава достоверно и точно развитието в сложните отношения в едно уж обикновено американско семейство. Информативно и интересно е обрисувана и адвокатската професия, така както я вижда Шоу и представя на читателя чрез образа на властния Ръсел Хейзън. Поуките читателят извлича сам. Размислите за любовта и истински важните неща се налагат от само себе си, но и като противостоящи на силата на парите и властта, която идва с тях. И разказът за съдбата на семейство Странд обяснява началното „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“…
