Романът „Укротяването на кралицата“ е роман от серията за Тюдорите, разказва историята на Катрин Пар, последната, шеста съпруга на крал Хенри VIII. Романът е увлекателен, като акцентите са поставени от Филипа Грегъри върху нейната начетеност, смелост и напредничавост, доколкото тя е една от първите жени в Англия, която дръзва да пише, публикува и поставя името си на корицата на преводи от латински, а и на собствен житиен текст. Описана като красива, мъдра и единствена от шестте жени на крал Хенри VIII, която съумява да оцелее в един разюздан, покварен под царуването на Хенри VIII двор. Заглавието е избрано от Филипа Грегъри като подчертаващо нишката на нейното унижение и самоотрицание, което я принуждава да се отрича многократно от собствените си мисли и позиции по религиозни въпроси, от позициите си относно Реформацията и важните теологически спорове на Средновековието. Но това укротяване я спасява неколкократно в периодите на ожесточаване на Хенри VIII, страдащ от множество болести и безкрайна суетност и горделивост. Романът е съществена част от серията за Тюдорите, разказваща детайлно и исторически правдиво една от най-интересните истории на Средновековна Европа.

Романът „Вярната принцеса“ е от серията за Тюдорите и разказва историята на Катерина Арагонска, дъщеря на Изабела и Фердинанд Испански, които отблъскват маврите от Европа и Испания. В началото на историята за Англия на Хенри VIII, е описан света на conviventia – в който евреи, маври и християни са живеели мирно като „хора на книгата“. Катерина Арагонска е през целия си живот на Испанска инфанта годеница на Уелския принц, син на крал Хенри VII, омъжва се за него, но няколко месеца след брака им умира. Тук историята се преплита с легенда, която Филипа Грегъри разказва, както винаги безкрайно увлекателно, като приказка, и както винаги, исторически достоверно. В бележките в края на романа, в които посочва историческите извори, които е ползвала за романа, авторката споделя, че по онова време, времето на Хенри VII, наследникът му Артур и вторият му син и впоследствие крал Хенри VIII, са смятали, че бракът на Катерина с Артур не е бил консумиран, е лъжа. Тази лъжа позволява тя да се омъжи за брат му крал Хенри VIII, но и причина години по-късно, той да обяви брака им за невалиден. Тази лъжа, сама по себе си с огромно значение за средновековния свят, е отправна точка на романа, веднъж изречена от Катерина, тя я поддържа цял живот.

„Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева е исторически роман, написан с интересен и неочакван подход – под формата на свидетелски показания на действащите лица около една от най-големите теми и въпроси на Средновековието – съдбата на Джем Султан, брат на Баязид, двамата синове на Завоевателя. Джем Султан е претендент за престола срещу брат си Баязид след неочакваната смърт на султан Мехмед Завоевателя. Романът е изключително увлекателен, ерудистки (напомня по някакъв начин и на „Името на розата“, заради постоянното участие на братята от Ордена в действията и плановете) и разкрива неочаквани за читателя исторически факти и изводи от дистанцията на времето. Брилянтен писателски замисъл и познания по темата. „В случая Джем за цяло десетилетие и половина самият край на петнайсетия век — съвсем явно, просто голо се очерта политиката на Изтока и Запада. По-късно нарекоха този случай „начало на Източния въпрос“… Препорчъвам!

„Испанска балада“ e издаден в далечната 1980 г. на български (в оригинал „Еврейката от Толедо“ (1955). През 2000 и отново през 2017 г. е издавана от „Жар“ под заглавието “Еврейката от Толедо“. Романът е посветен на реконкистата - процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от завоевателите мюсюлмани, процес продължил 774 години. Разбира се, освен исторически достоверен, романът е и емоционално вълнуващ, разказва за любовта между крал Алфонсо и еврейката Рахел, дъщеря на неговия еscrivano, т.е. пазител на кралския печат, финансист и съветник от рода Ибн Езра, а така също е написан на брилянтен език и с чудесен превод от немски на Владимир Мусаков. Езикът на Фойхтвангер е елегантен. Пише красиво, без да е разточително, подробно, с предълги описания, но и без да пропуска преживяванията, емоцията. Но освен емоциите, точно предадени са историческите събития и разните механизми, случайности и отношения, които ги движат. Особено ценни са мислите и фактическите усилия на ескривано Иеуда Ибн Езра за мир. „Една унция мир струва повече от цял тон победи“ – мъдростта, която по времето на кръстоносните походи е била приемана за еретическа, както от мюсюлманите, така и от християнските владетели-кръстоносци.

„Орденът на мрака“ е историческа поредица за средновековна Европа, която се различава от биографичните и исторически достоверни романи на Филипа Грегъри, с това, че е поредица насочена към аудиторията на тийнейджъри и че тук исторически достоверна е средата, историческия и обществен контекст са истинни, но самите герои са плод на авторовото въображение. (В България е издадена през 2013 от изд. Еднорог) Изолда, Фриз, разследващият от името на Светия Престол Лука Вери, Ишрах са измислени от Филипа Грегъри образи, чрез които разказва една много интересна средновековна история.

Блестяща историческа сага. „Летопис на смутното време“ е уникален исторически роман, в който по интригуващ и увлекателен начин е разказана историята на събуждането на българите. Изключителен психологизъм и познание за това какво се случва под повърхността, в общността, която бавно и неусетно за османската власт узрява и осъзнава себе си. Твърде трудна и безнадеждна е робската участ на раята в Румелия, векове тъпкана и тормозена, без първенци, без права, без закрилник, 17 в. когато настава размирието и Румелия е опожарявана, разграбвана и насилвана от кърджалийски разбойници, срещу които е безсилна разкапаната армия на Селим III, българите осъзнават, че спасението им е в техни ръце. Румелия не е вече същата.

Разказът се води като дневник от името на Джейн Болейн (вдовица на брата на Ана Болейн Джордж, екзекутиран от Хенри VIII), Анна от херцогство Клев, следващата му съпруга и Катрин Хауърд, млада и амбициозна представителка от влиятелния род Хауърд (към който също принадлежат Мери и Ана Болейн). Филипа Грегъри насочва вниманието и към недотам известния факт за личността и постижението на Анна Клевска – във време, в което жената е придатък, несамостоятелна част от домакинството о на баща си, брат си или съпруга си, тя успява да постигне споразумение за самостоятелно домакинство, самостоятелна издръжка и независим живот. Ана Клевска не просто успява да оцелее, а осъществява невъзможното дотогава за жена. Наследството на Болейн се оказва тежко – Катрин Хауърд е обезглавена, Джейн Болейн, нейната придворна дама и съюзница (всъщност преследваща собствените си интереси) е обезглавена. Така както Ана Болейн и нейния брат Джордж Болейн, срещу които тя бе свидетелствала за да отведе на ешафода. (Историята е част от „Другата Болейн“). След тях не остава нищо освен спомените и историята.

Поредицата продължава с още една интересна историческа драма. А именно - историята на Мери Стюарт, кралица на Шотландия и нейното пленничество в Англия. Автор на множество заговори срещу братовчедка си Елизабет Тюдор и Англия е оставена в плен и пазена от граф Шрусбъри. Всъщност по-интересна е историята на граф Шрусбъри и графинята – Бес Шрусбъри или Бес от Хардуик, интелигентна, практична и значително изпреварила времето си жена. Тя и графът са разорени, докато изпълняват възложената им от Елизабет Тюдор задача да са домакини на Мери Стюарт. Бес загубва освен състоянието си, също и съпруга си, който се влюбва в кралицата на Шотландия.