В романа е разказана увлекателно история за щастливото семейство, което изчезва. Изневяра, ярост, огорчение и отчаяние и изправянето, което понякога изглежда почти невъзможно. Съпругата, която първоначално отказва да повярва, че всичко това се случва на нея - изоставянето сама с две деца (и вярно и на съпруга й куче). История, колкото банална, толкова и класическа, но винаги случваща се в друго време и на другите - на съседи, случайни познати или в литературата и киното ("Това не може да се случи на мен", но се случва, всичко се случва...). Реалността е много по-смазваща, много по-тежка, чак невъзможна. Води до един безсъзнателен, отчаян порив за отказ от живота, борба и понякога - надделяване над самотата и депресията.
депресия
‹Серотонин› не никак е лесна книга, но, като всеки Уелбеков роман, е изключително силна. Провокативна, недопускаща да бъде пренебрегната. Може привидно да звучи тривиално /то кой от самотните Уелбекови герои – мъже не е подвластен на депресията/, но тук самотата и депресията са тотални, непреодолими плаващи пясъци, от които е невъзможно да се измъкнеш, а само можеш да констатираш потъването…( „…Бях познал щастието, знаех какво означава, мога да говоря компетентно за него, познавам и края му, онова, което се случва обикновено след това. Едно-едничко същество ти липсва и всичко е безлюдно, както казваше онзи…").