Децата на Арбат

9.7
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“
Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“

Четвъртата, последна книга от четирилогията „Децата на Арбат“ обхваща както развитието на историческите събития – сключването на Пакта за ненападение между Хитлерова Германия и Сталиновия СССР (Пакта Молотов – Рибентроп), с който Сталин до самото нападение на Германия над СССР е убеден, че данните на разузнаването за предстоящото нападение – ден и час са дезинформация. Русия не е готова за война, сред военните и сред цялото общество цари ужасяващ страх от постоянните чистки, убийства, показни процеси с абсурдни признания. Висшите военни, най-кадърните хора сред ръководството и обществото, на всички нива са изтребени – убити, заточени, съсипани… Започването на войната също е съпроводено от поредица грешни решения на Сталин, обграден от уплашени хора, които не смеят да му възразят. Хитлер почти стига Москва. Съобразяването с военните решения на Жуков е това, което все пак, спасява Русия, макар че Сталин винаги се стреми да го отстрани преди победното и благоприятно развитие на операциите му, защото все пак само Сталин е „най-великият маршал на СССР“. Наред с военните действия, Рибаков описва детайлно живота в Русия в предвоенните години на Сталинова Русия – гонения чистки и страх.

9
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“
Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“

„Децата на Арбат“, книга трета, „Страх“ е третата част от четирилогията. Започнал като роман - история за младежката компания от улица „Арбат“ в Москва, с всяка книга, романът става все по-тежък и по-тежък, движи се синхронно на времето, което описва. В трета книга, основен мотив, които е отразен и в заглавието е страхът. Всеобщият, парализиращ, сковаващ, убиващ всичко човешко в човека С Т Р А Х. Това е светът на Сталин и животът на милионите хора, чиято съдба е прекършена в този отвратителен, нечовешки живот, в който доминира само и единствено с т р а х. Романът е истинска библиографска рядкост издадена през 1994 от изд. Мекум, Пловдив. Сталин организира маниакални чистки, нагласени бутафорни процеси, в които живота си губят хиляди. Хиляди изчезват безследно. Хиляди са разселвани, интернирани, заточвани в лагери. А милиони живеят в страх, без капка човечност, без капка искреност дори в най-близката семейна среда. Страх. В романа са пресъздадени художествено интересни, обясняващи епохата и случващото се мисли на Сталин, на писатели и действащи лица от периода. Сталин, размисли: „Идея, в чиято основа лежи омразата към врага, е най-могъщата идея, защото създава атмосфера на всеобщ страх.“ Сталин: „Както казва народът: „У нас няма незаменими хора.“ Сталин: „Човек, примирил се с мисълта за неизбежната смърт, вече се е откъснал от земните дела, не подлежи на въздействие, но на човек, който все още таи надежда за живот, може да се въздейства..“ За да придаде достоверност на скалъпените процеси, които организира, Сталин кани писателя емигрант от еврейски произход, напуснал Хитлеристка Германия, с цел неговите писания да придадат достоверност на процесите за пред света. В разговора на Сталин с писателя Леон Фойхтвангер, той го пита за Запада: “–Въздухът, който дишаме на Запад, е нездрав, замърсен въздух – каза Фойхтвангер, - западната цивилизация е вече лишена от яснота и решителност. Там хората не се осмеляват да се защитят с юмрук или поне с по-силна дума от настъпващото варварство. Там това се прави плахо, с неопределени жестове. Там изказванията на отговорни лица срещу фашизма се представят в захаросан вид, с маса уговорки…“ Размисли пък на писателя Андре Жид, присъстват, прочетени от Шарл, френският съпруг на Вика Марасевич (момиче от Арбатската компания), принудена от Шарок (момче от Арбатската компания, станал част от репресивния НКВД): „В СССР е решено веднъж завинаги, че по всеки въпрос може да има само едно мнение… Всяка сутрин „Правда“ съобщава какво е редно да знаете, за какво да мислите и на какво да вярвате…Няма друга страна освен тази и хитлеристка Германия, където съзнанието да е толкова лишено от свобода, угнетено, наплашено, поробено. Главите тук никога не са били сведени толкова ниско..“

10
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“
Исторически романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“

“Децата на Арбат“ е една от най-добрите книги. Романът е публикуван през 1987 г., когато съм била на 5. Чета го 2023 г. и мисля за мисълта на Уелбек от „Серотонин“ от 2017: „хората сами изработват механизма на нещастието си, навиват пружината докрай и механизмът се задейства, неизбежно“. В „Децата на Арбат“ е описан един зловещ механизъм, изработен прецизно, а вероятно и с най-добри намерения. Още когато романът излиза в края на 80-те, бива определен като политически, исторически, интелектуален и общочовешки роман. Аз се съгласявам с тази оценка. Действието се развива по времето на Сталин, 1934 година, героите на романа са младежка компания от Московското предградие, на двайсет, двайсет и няколко години. Саша Панкратов, Варя и Нина, Макс, Лена Будягина, Вадим, Вика, Юра Шарок са главните действащи лица, чиито съдби са илюстрацията, доказателството за зловещия механизъм, който се задейства и то така, че най-будният, смел и възторжен от тях се озовава в затвора, после в Сибир, а другите нищо не могат да направят, не смеят дори да изразят несъгласието си с тази очевидна несправедливост, водени от мисълта, че нищо не би могло да се промени и техния глас няма значение, а всъщност: страх. Тях ги е страх, че така както се задейства жестокия механизъм за невинния, умен и блестящ Саша Панкратов, ще щракне и за тях.