Елена Феранте

10
Елена Феранте, „Непознатата дъщеря“
Романи

Елена Феранте, „Непознатата дъщеря“

„Непознатата дъщеря“ излиза на български 2021 г. от изд. Колибри в превод на Тонина Манфреди. Романът е вълнуващ и изцяло в стила и тематиката на Елена Феранте, авторката, която пише под псевдоним тетралогията „Гениалната приятелка“, на романите „Дни на самота“, „Измамният живот на възрастните“ и др. Романът е различен и едновременно близък до темите от Неаполската поредица. Миналото на неаполитанка или копнежът за бягство от това травматично, неизискано и първично минало е основен подсъзнателен мотив за действията на главната героиня. Леда е майка на две дъщери – Бианка и Марта, като връзката с тях, е която е подложена на анализ и е мотив в действията й. Вече пораснали и на свой ред изоставили я, тя си спомня с болезнена реалистичност всички травми на майчинството, на плановете и провалите й – като майка, жена и учен и като самата тя дъщеря на неаполитанската си провинциална майка. „Когато дъщерите ми се преместиха в Торонто, където баща им живееше и работеше от години, открих изненадана и смутена, че не изпитах никаква болка, а се чувствах лека, сякаш едва в онзи момент окончателно ги бях довела на белия свят. За първи път от почти двайсет и пет години не усетих тревогата, че трябва да се грижа за тях…“ Спомняйки си своите собствени травми на дъщеря: „Спомням си диалекта в устата на майка ми, когато губеше сладката интонация и ни крещеше с отровно недоволство: “Не мога повече да се разправям с вас, не мога повече!“ Заповеди, крясъци, обиди, животът се разтегляше в думите й като износен нерв, който едва докоснат, болезнено изличава всяка сдържаност. Веднъж, два, три пъти заплаши нас, дъщерите си, че ще си отиде: „Ще се събудите някоя сутрин и няма да ме намерите!“ Всеки ден се събуждах разтреперана от страх. В реалността тя беше винаги там, в думите си изчезваше от вкъщи непрекъснато“ Травмите на собственото й майчинство, в момент, в който изоставя професионалните амбиции на учен, който се опитва да остане на работа в университета заради семейството и майчинството: „Бях толкова опустошена през онези години. Вече не успявах да уча, играех без радост, чувствах тялото си безжизнено, без желания..“ А по-късно, когато дъщерите й порастват: „Постепенно се оттеглих. Научих се да присъствам само ако ме искат и да се обаждам само ако ме попитат. Това изискваха от мен и аз им го дадох. Какво исках аз от тях – това никога не разбрах, дори сега не знам.“ Първоначално се чувства щастлива и уверена, заминава на почивка вярвайки, колко е подмладена, еманципирана и самодостатъчна. Там, една среща с непознатата дъщеря Елена, болезненото наблюдение на нейната връзка с майка й, с куклата, на която тя е майка, започват капка по капка да достигат до дълбините на съзнанието й, на спомените и непреодолените травми. Книгата е сурова, болезнена дисекция на майчинството, на майчинството с търпението, страха, разочарованията, срама, егоизма и самотата. Тя ще допадне и ще открие нещо необходимо на всяка жена – с майчинство или с липсващото майчинство. Тя ще разкаже неща, които интуитивно чувстваме близки, но никога не сме изказвали гласно.

8.5
Елена Феранте, „Тягостна любов“
Романи

Елена Феранте, „Тягостна любов“

Романът „Тягостна любов“ е от 2021 г., много очакван, като всеки роман на италианската писателка. Стилът и историята малко напомнят „Дни на самота“, в своята тягостност, неаполитанска жестокост и страст. Разказът е от името на Делия, дъщерята, която минава мислено през целия невесел и труден живот на майка си Амалия. Открива различните лица на миналото, открива и себе си в това горчиво минало, което сякаш е искала да забрави, но без което не може да продължи да бъде. Водена от желание да заличи всяка прилика с нея, необяснимо, Делия открива, че прилича на нея много повече, отколкото е предполагала. А мистериите около нея, свързани с миналото на майка й, я поглъщат.

10
Елена Феранте, „Измамният живот на възрастните“
Романи

Елена Феранте, „Измамният живот на възрастните“

Очаквана с нетърпение, излезе през 2020, издадена от Колибри. Отново изключително увлекателна, задъхваща история. Отново Неапол, отново себеизследване, болезнена дисекция на чувствата, характера и същността на личността, живота и всичко… Героинята Джована или Джанѝ е на 13 когато се осъзнава извън розовия, безметежен свят на детството. Изтръгната е от там, чувайки случайно изпусната реплика на бащата, обичания, обожавания от детето Джована Андреа. Тогава започва сложно пътуване и към себе си и към родителите, и към роднините от бедните квартали на Неапол, най-вече странната, мразена Виктория (сестра на Андреа). През него идва разбирането за измамния живот на възрастните, за фалша, лъжите, изневерите, недоизказаните думи. Порастването ѝ е мъчително, болезнено, смазващо. Доскоро идеалното семейство на Нела и Андреа се разпада, опустошено от лъжите и изневерите, скрити дълбоко под привидно идеалния живот на интелектуалци и преподаватели. Дъщеря им Джанѝ трудно намира верния път към себе си, объркана от фалша, в който, оказва се е живяла и в известна степен продължава да живее и на свой ред сама да лъже, наранява и страда.

10
Елена Феранте, „Историята на изгубеното дете“
Романи

Елена Феранте, „Историята на изгубеното дете“

„Историята на изгубеното дете“ е четвъртата книга от поредицата, издадена в България от Колибри и краят на Неаполитанската сага. Това, което е започнало в детството, сега достига своя финал. Двете героини достигат до края на пътя. И някак си, читателят започва да бъде несигурен коя от двете е всъщност гениалната приятелка – Лила или Елена. В началото на тетралогията изглеждаше несъмнено, че е Лила, сега не.

10
Елена Феранте, „Тази, която си отива, тази, която остава“
Романи

Елена Феранте, „Тази, която си отива, тази, която остава“

Романът е третата част от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Продължава да се разкрива започналото във втория роман от поредицата първо съзидание и надежда, а после безжалостно рухване на построената уж с лекота картонена кула на благополучието.

10
Елена Феранте, „Новото фамилно име“
Романи

Елена Феранте, „Новото фамилно име“

Романът е втори от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Втората част разкрива безжалостното рухване на построената уж с лекота картоненен кула на благопоучието. Бракът на Лила, започнал с приказна сватба и надежди, рухва почти веднага, изпълнен с насилие презрение и лъжи. Успешните предприятия загубват блясъка и уникалността, която Лила им придава и започват едно по едно да фалират. Семейните отношения, започнали като нещо ново, като началото на „нова ера“ се превръщат в руини, досущ като старите семейни крахове, от които младите герои така напористо бягаха. Крахът е повсеместен, крахът е съвършен и безсмислието на живота пропуква надеждите и оптимизма за деятелност. Любовта е измама и няма място за надежда.

10
Елена Феранте, „Гениалната приятелка“
Романи

Елена Феранте, „Гениалната приятелка“

Не просто отношения между момичета, деца, приятелки. Разказ за отминала реалност – суровост, жестокост, бедност, насилие, липса на достъп до образование, до надежди за промяна и по-различно бъдеще от настоящето на отчаяните, обезверени безнадеждни родители…. Романът разказва и заплита като приказка нишката на живота на двете момичета – Елена Греко и Лила Черуло. Техният живот, приятелство, борби и падения. Неаполитанска история, която очарова и плаши.

10
Елена Феранте, „Дни на самота“
Романи

Елена Феранте, „Дни на самота“

В романа е разказана увлекателно история за щастливото семейство, което изчезва. Изневяра, ярост, огорчение и отчаяние и изправянето, което понякога изглежда почти невъзможно. Съпругата, която първоначално отказва да повярва, че всичко това се случва на нея - изоставянето сама с две деца (и вярно и на съпруга й куче). История, колкото банална, толкова и класическа, но винаги случваща се в друго време и на другите - на съседи, случайни познати или в литературата и киното ("Това не може да се случи на мен", но се случва, всичко се случва...). Реалността е много по-смазваща, много по-тежка, чак невъзможна. Води до един безсъзнателен, отчаян порив за отказ от живота, борба и понякога - надделяване над самотата и депресията.