„10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е роман на Елиф Шафак, който накратко казано, е тъжен, меланхоличен, но и някак си оптимистичен. По един странен начин. Издаден е на български от издателство Егмонт Анишър през 2019. На корицата има сполучлив анонс, че въпросните 10 минути и 38 секунди са времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Тази книга е толкова съкрушително тъжна…Защо обаче, освен безкрайната тъга на романа има и оптимизъм? Заради съдбата пак, която събира Лейла с още неколцина Истанбулски странници и несретници, които стават нейно семейство. Както една от тях, транссексуалната Налан казва, когато не сполучиш със семейство по кръв, съдбата ти праща приятели. И те стават твоето семейство по вода.
Елиф Шафак
Главната героиня е Пери, израснала в семейството на светски настроен баща и фанатично религиозна майка. Животът ѝ, порастването и тревогите ѝ, формирането на нейния светоглед, са разказани увлекателно на фона на многоликия Истанбул с неговите потайности, суровост и двойственост; И както Истанбул има много лица, хората на Истанбул също – твърде различни и понякога невъзможно далечни…
История, която е толкова чудата, сякаш наистина е нечий сън, започва от живота на двамата руски емигранти-дворяни, построили Двореца на мястото на старо гробище в неконтролируемо разрастващия се Истанбул, после герои са и новите обитатели на блока, техните тайни и скрити истории, развиващи се паралелно. Фон на всичко това е постоянната (и мистериозна) миризма на боклук, пъплещите насекоми и неуловимите легенди за светци и проклятия….