Барабанен огън, преграден огън, прикриващ огън, мини, газ, танкове, картечници, ръчни гранати — думи, думи, но в тях крещи целият ужас на света.
Ерих Мария Ремарк
Бледите като ряпа лица, окаяно вкопчените пръсти, покъртителната храброст на тия бедни хлапета, които въпреки всичко вървят напред и атакуват — на тия добри, бедни хлапета, които са тъй наплашени, че не смеят да извикат високо, а с разкъсани гърди, кореми, ръце и крака тихичко хленчат за майките си и веднага млъкват, щом някой ги погледне! Техните мъртви, едва наболи с мъх, изострени лица имат страшната безизразност на умрели деца.
Първата световна война, Голямата война, кървави сражения при Вердюн, Сома, Фландрия … Войниците, изтеглени навътре, за да се възстановяват от досегашните загуби от двете страни на фронта – германци и французи, завързват човешко, смело и странно военновременно приятелство. Започнало с размахана бяла риза и пакет цигари, надпис „Attention!“ и други жестове на човешко отношение, жажда за мир, приятелство и нормалност. Неща, които оръжията ни карат да забравим и забравяме…
Главният герой Фриц Шрам е приятел с неколцина младежи, с които води своите разговори за света и живота, за непреходните ценности на битието, за силата на изкуството и изначалната необходимост на човека от него. Самият той, сам, загубил единствената си любима, остава верен на ценностите си като доброта, оптимизъм и човеколюбие. Мансардата на бляновете е неговият дом, неговото ателие, в което рисува и се събира с приятелите, в което разговаря и се наслаждава на пролетта и разцъфналия живот, в което помни и възпоменава загубената любов.