Мишел Уелбек

10
Мишел Уелбек, сборник разкази и есета
Разкази

Мишел Уелбек, сборник разкази и есета

В сборника с проза – разкази есета и новелата „Лансароте“ от 2000 г. , (издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева) са скицирани контурите на много от героите, идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Препоръчвам сборника. Истинско удоволствие е да се чете Уелбек, да се четат неговите смели и непретенциозни, нефризирани, нито политически коректни текстове. За разлика от много от сладките, политически правилни и сдържани текстове на интелектуализиращи себе си модерни писатели.

9
Мишел Уелбек, „Да излезем от XX век“
Разкази

Мишел Уелбек, „Да излезем от XX век“

Разказът „Да излезем от XX век“ също е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Всъщност е по-скоро есе. Уелбек размишлява за литературата и прави много сполучливи оценки: „Литературата не служи за нищо. Ако служеше за нещо, левичарската паплач, която монополизира интелектуалния дебат в продължение на целия XX век, нямаше изобщо да съществува..."

9.7
Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“
Разкази

Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“

Разказът „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“ е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Написан е с характерния цинично-ироничен стил на писателя, който не удържа перото си под никакви социални или други норми. Поканен да изнесе лекции в САЩ, разказва преживяното с чувство за хумор – още от предварителните разговори, през отношението „на сила“ в посолството, през полета и опита му в Америка. „На европееца служителите във визовата служба на посолството на Съединените щати биха могли да се сторят излишно избухливи, агресивни и невъзпитани; тяхното отношение обаче трябва да се счита като повод за едно първо упражнение в поведение, което ще ви бъде, веднъж на място, неизменно от помощ – то би могло дори да ви спаси живота, в случай че тексаските полицаи ви арестуват. Избягвайте да гледате хората в очите; никакви иронични усмивки и най-вече никакви резки движения. Не забравяйте никога, че взаимоотношенията тук за въпрос на кой е по-силният;..“ Уелбек констатира, че между калифорнийския юноша и нюйоркското юпи има интервал от няколко години: „Правилата на привличането“, най-малко четената от трите, запълва тази празнина; и наистина всичко е безкрайно на място. Действително би могъл да бъде упрекнат, че се ограничава единствено в описанията на млади и изключително богати хора; но всички американци се опитват да останат млади, всички американци мечтаят да станат изключително богати.“ И добросъвестно признава, че той се интересува обаче от героите на средна възраст, не се интересува нито от богатите, нито от бедните, нито от политиците, нито от дребните престъпници, нито от артистите, с изключение на провалилия се артист. „Всички ние малко сме се провалили, всички ние сме малко артисти“. И защото, независимо от разликите, всяка система има всъщност едно и също намерение: „стреляй право в целта“. Както завършва и разказът – отчетен доклад за командировка.

9
Мишел Уелбек, „Лансароте“
Разкази

Мишел Уелбек, „Лансароте“

Новелата и по-скоро дългият разказ „Лансароте“ от 2000 г. е част от сборника на Мишел Уелбек с проза - разкази и новели. В „Лансароте“ са загатнати и начертани контурите на много от идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Започва с многозначителното посвещение: „Светът е среден на ръст“. И тук виждаме депресираният самотник и отчужден от света и хората герой - разказвач, който познаваме от „По-широко поле за борбата“, от „Серотонин“… - типичният член на все по-дехуманизираното, отчуждено съвременно либерално общество. „На 14 декември 1999 година, посред следобеда си дадох сметка, че посрещането на новата година ще бъде най-вероятно неуспешно – както обикновено. Завих надясно по авеню ‚Феликс Фор“ и влязох в първата туристическа агенция.“

10
Мишел Уелбек, „Серотонин“
Романи

Мишел Уелбек, „Серотонин“

‹Серотонин› не никак е лесна книга, но, като всеки Уелбеков роман, е изключително силна. Провокативна, недопускаща да бъде пренебрегната. Може привидно да звучи тривиално /то кой от самотните Уелбекови герои – мъже не е подвластен на депресията/, но тук самотата и депресията са тотални, непреодолими плаващи пясъци, от които е невъзможно да се измъкнеш, а само можеш да констатираш потъването…( „…Бях познал щастието, знаех какво означава, мога да говоря компетентно за него, познавам и края му, онова, което се случва обикновено след това. Едно-едничко същество ти липсва и всичко е безлюдно, както казваше онзи…").