Препоръчвам

9.5
Милен Русков, „Чамкория“
Романи

Милен Русков, „Чамкория“

„Чамкория“ е чуден роман. Невероятно талантливо написана книга е. Също както и „Възвишение“, разбира се. Героят Славе е наистина много плътен образ, широк социалист от 20-те. Има страхотни попадения – когато разказва за „тъй нареченото си семейство“, за „тъй наречената си жена“, за политиката, за войната, за хората, за българите и мн. др. Да, така беше и с „Възвишение“. Езикът тук е също различен, доста твърдо „е“-кащ, уникално, чудно просто... Животът и размислите на героя са увлекателно написани, автентично звучащи (нещо, което не може да се каже за много съвременни български романи, които са пълни с изкуствено звучащи диалози и тегави „размисли“). Тук са леещи се по невероятен начин, приятни за четене, но и силни по смисъл. Увличащи те и в епохата, и в живота на героя. Светът е точно такъв, какъвто е през очите на Славе - шЕфьора на омнибус, купен на лизинг. Комично и трагично едновременно. И всичко това в една достоверно уловена страшна епоха. 20-те години на XX век, когато в България се сблъскват различни военно-политически и идеологически формирования. Както разказва Славе, всеки е запасал по един пищов и е готов да те гръмне….

10
Мишел Уелбек, сборник разкази и есета
Разкази

Мишел Уелбек, сборник разкази и есета

В сборника с проза – разкази есета и новелата „Лансароте“ от 2000 г. , (издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева) са скицирани контурите на много от героите, идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Препоръчвам сборника. Истинско удоволствие е да се чете Уелбек, да се четат неговите смели и непретенциозни, нефризирани, нито политически коректни текстове. За разлика от много от сладките, политически правилни и сдържани текстове на интелектуализиращи себе си модерни писатели.

9.7
Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“
Разкази

Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“

Разказът „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“ е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Написан е с характерния цинично-ироничен стил на писателя, който не удържа перото си под никакви социални или други норми. Поканен да изнесе лекции в САЩ, разказва преживяното с чувство за хумор – още от предварителните разговори, през отношението „на сила“ в посолството, през полета и опита му в Америка. „На европееца служителите във визовата служба на посолството на Съединените щати биха могли да се сторят излишно избухливи, агресивни и невъзпитани; тяхното отношение обаче трябва да се счита като повод за едно първо упражнение в поведение, което ще ви бъде, веднъж на място, неизменно от помощ – то би могло дори да ви спаси живота, в случай че тексаските полицаи ви арестуват. Избягвайте да гледате хората в очите; никакви иронични усмивки и най-вече никакви резки движения. Не забравяйте никога, че взаимоотношенията тук за въпрос на кой е по-силният;..“ Уелбек констатира, че между калифорнийския юноша и нюйоркското юпи има интервал от няколко години: „Правилата на привличането“, най-малко четената от трите, запълва тази празнина; и наистина всичко е безкрайно на място. Действително би могъл да бъде упрекнат, че се ограничава единствено в описанията на млади и изключително богати хора; но всички американци се опитват да останат млади, всички американци мечтаят да станат изключително богати.“ И добросъвестно признава, че той се интересува обаче от героите на средна възраст, не се интересува нито от богатите, нито от бедните, нито от политиците, нито от дребните престъпници, нито от артистите, с изключение на провалилия се артист. „Всички ние малко сме се провалили, всички ние сме малко артисти“. И защото, независимо от разликите, всяка система има всъщност едно и също намерение: „стреляй право в целта“. Както завършва и разказът – отчетен доклад за командировка.

9
Мишел Уелбек, „Лансароте“
Разкази

Мишел Уелбек, „Лансароте“

Новелата и по-скоро дългият разказ „Лансароте“ от 2000 г. е част от сборника на Мишел Уелбек с проза - разкази и новели. В „Лансароте“ са загатнати и начертани контурите на много от идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Започва с многозначителното посвещение: „Светът е среден на ръст“. И тук виждаме депресираният самотник и отчужден от света и хората герой - разказвач, който познаваме от „По-широко поле за борбата“, от „Серотонин“… - типичният член на все по-дехуманизираното, отчуждено съвременно либерално общество. „На 14 декември 1999 година, посред следобеда си дадох сметка, че посрещането на новата година ще бъде най-вероятно неуспешно – както обикновено. Завих надясно по авеню ‚Феликс Фор“ и влязох в първата туристическа агенция.“

10
Венцислав Л. Петров, „Наследяване на задължения и отговорност за завети“
Право

Венцислав Л. Петров, „Наследяване на задължения и отговорност за завети“

Монографията на д-р Венцислав Л. Петров, изд. Сиела, 2020, е изключително ценен аналитичен труд, посветен на актуална и важна материя, каквато е наследяването на задължения, проблеми на приемството в задълженията на наследодателя и удовлетворяване на кредиторите. Специално място е отделено на въпросите за отговорността за заветите. Разбира се, подходено е чрез исторически и сравнителноправен анализ, както и действащата понастоящем система за удовлетворяване на кредиторите и заветниците, със съответни предложения de lege ferenda.

8
Ъруин Шоу, „Хляб по водите“
Романи

Ъруин Шоу, „Хляб по водите“

Ъруин Шоу описва историята или по-скоро възхода и падението на едно щастливо американско семейство. Бащата Алън е професор по история в държавно училище в Ню Йорк, грижовен баща и глава на семейство, горд от своите три добри и разумни пораснали деца. Безметежният живот на Алън Странд, тривиалните, но безкрайно щастливи мигове със семейството му дават топлина и усещане за щастие, за осъзнато разбиране какъв късметлия е бил и колко радостен и действително безметежен е всъщност живота му. Самият Странд потъва в тези мисли в една петъчна вечер, която, оказва се, ще промени живота му, както и на цялото сплотено семейство. Ъруин Шоу разказва майсторски увлекателно, не съди, не влияе на читателя, улавя и предава достоверно и точно развитието в сложните отношения в едно уж обикновено американско семейство. Информативно и интересно е обрисувана и адвокатската професия, така както я вижда Шоу и представя на читателя чрез образа на властния Ръсел Хейзън. Поуките читателят извлича сам. Размислите за любовта и истински важните неща се налагат от само себе си, но и като противостоящи на силата на парите и властта, която идва с тях. И разказът за съдбата на семейство Странд обяснява началното „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“…

10
Хенрик Сенкевич, QUO VADIS DOMINE?
Исторически романи

Хенрик Сенкевич, QUO VADIS DOMINE?

Романът QUO VADIS на Хенрик Сенкевич е издаден на български през 1998, а първото му издание на полски е през 1895 г. Сенкевич е историк по образование, но очевидно е познавач на човешката душа, защото най-ценното в романа са не исторически достоверните събития, описания и въобще разказ, а оголването на душата, страстите, паденията и извисяванията. Историческият фон е подходящият обаче, за да покаже точно тези кътчета на душата, каквито са голямата страст, падение, жестокост, отчаяние, но и смелост и сила. Епохата на Нерон съвпада с появата на християнството и жестоките до невъзможност гонения срещу християните, а самият Нерон личност, която и като исторически факт, и като образ, наложил се в колективното знание на европейците, е подходящ за такъв литературно-исторически и психологически епос. Историческите събития са предадени през личните виждания и преживявания на героите на Сенкевич, от най-голямата поквара, през студенината, безразличието, страха и неговото превъзмогване чрез вярата и морала. Злото и покварата, в романа са част от покварата на римските патриции, нотабили и самият император. Надеждата и моралът са представени като характеристики на първите християни, обект на гонения, ненавист и жестокост.

9
Марио Варгас Льоса, „Панталеон и посетителките“
Романи

Марио Варгас Льоса, „Панталеон и посетителките“

„Панталеон и посетителките“, издаден 2012 от „Колибри“ е уникален роман. Много рядко се среща истински успешна комбинация и увлекателен сюжет и истински смешни случки. Да, „Панталеон и посетителките“ е смешен роман. Роман, който определено се запомня от читателя и със сюжета, и с езика, и с усещането, което остава като спомен. Хубаво и леко. Капитанът от интендантската служба на Сухопътни войски Панталеон Пантоха е натоварен да организира и задейства Служба за посетителки на гарнизони, гранични пунктове и подобни (СПГГПП) в област Амазония. С една дума секретен, организиран от държавата публичен дом за войската. Посетителките са обикновени проститутки, а капитанът е лично организирайки СПГГПП преценява качеството на изпълнение по така възложената му секретна мисия.

8.5
Исабел Алиенде, „Отвъд зимата“
Романи

Исабел Алиенде, „Отвъд зимата“

Картини от Латинска Америка, терор, банди, безнаказани и жестоки убийства и единствена надежда – да избягаш, нелегално, с цената на всичко, на живота дори…. Като всеки роман на Алиенде, е увлекателен, приятно написан, талантливо преплитани истории и сюжетни линии, размисли и поуки. Препоръчвам!

10
Джоан К. Роулинг, „Вакантен пост“
Романи

Джоан К. Роулинг, „Вакантен пост“

„Вакантен пост“ е силна и разтърсваща английска история. Защото романът е изтъкан от английската идилия на малкия град, доброто положение на градските първенци, но и свръхреалистичното, за съжаление и безизходното положение на бедните, зависими изпаднали от тъканта, от връзките на обществото именно като общност от хора, жители на Пагфърдското предградие „Фийлдс“. Разликата е огромна, разделението влудяващо. Реалността коренно различна. Разрезът на обществената същност, който прави писателката е безпощаден, суров, без да съди, просто разказва. Посочва ясно язвите на днешното английско общество, без смекчаващи вкуса подправки. В анонса на книгата, издателят определя романа като „натуралистичен роман с готически привкус“. Да, Роулинг изтъкава един повече от реалистичен роман, свръх натуралистичен, но без цинизъм или умишлено жестоки сцени в него. Животът, такъв какъвто е. А той може да и много спретнат като Пагфърдски градски площад и убийствен, като смъртта на насилвано тригодишно дете от предградието с майка наркозависима, без баща, без опора, без сигурност. Самотен и безнадежден….Контрастът е силен, ножицата на съществуването широко разтворена между идилията и унизителното съществуване, изпълнено с насилие – живот не просто с насилие, то е самото насилилие, физическо, психическо, сексуално. Действието се развива в красивото малко градче в провинцията – Пагфърд. Градът - малък, китен, приказен, с черква, площад и цветни градини край всяка къща, изглежда идиличен. Нишката на разказа, с малки ситни бодове изплита едновременно и външния красив свят на Пагфърд и скритият, съдържащ се в отношенията и същността на хората от провинциалния град. Внезапно умира общинският съветник Бари Феърбрадър. Всички съветници и първи хора на града са потресени. Бавно, неговата смърт започва да разкрива по-дълбоките и всъщност скрити отношения между членовете на общността, семействата, а и личността и значението на самия починал съветник Бари Феърбрадър. Неговата личност и значение се разбират от читателя по последиците, които оставя. Той се разкрива като автентичен, смел и сърцат, увличащ последователи за каузите си и дълбоко справедлив. Затова след неговата смърт идва краят и на всичко по-сърдечно и човешко в политиката и живота на малкото градче. Голямата разделителна линия се оказва тази между добре живеещите, заможни жители на града и бедните, изпаднали от социалната стълбица жители на предградието „Фийлдс“. Скучният, лицемерен живот на градските първенци на Пагфърд и мизерията, отчаянието и безпомощността. Кристъл Уидън е на 16, дъщеря на наркозависима, продаваща себе си за поредната доза, домът им тъне в мизерия, а три годишното братче на Кристъл расте уплашено, самотно и в страх, по отношение на него в романа има контекстови намеци за възможно сексуално насилие от дилъра на майката Тери Уидън. Това са най-тежките и безнадеждни моменти в романа. Самата Тери е жертва, животът й е низ от кошмари и отчаяние. Сестричката му Кристъл отчаяно иска да го спаси, да се спаси. Джоан Роулинг изключително точно и силно разказва тази наистина готически безнадеждна картина. Днес, в модерно общество като Английското сякаш няма път и възможност за изход на истински уязвимите. „Хоуп Стрийт“ остава далечна и невъзможна за Кристъл, за Тери и Роби. Джоан Роулинг описва хладно, но и нежно безизходицата, липсата на смисъл и вяра и за майката, и за децата. Което за мен е доказателство за силната социална чувствителност и ангажираност на самата авторка и майчинската й съпричастност към безнадеждните. Романът е изплетен именно от чувствителността на Роулинг към болезнените въпроси на периферията на обществото, от любов към беззъбите, забравените, безпомощни, самотни, майки, деца, жертви.