Препоръчвам

9
Мишел Уелбек, „Унищожение“
Романи

Мишел Уелбек, „Унищожение“

„Унищожение“ е доста по-различен от другите романи на Уелбек. Най-вече в настроението, перспективата на героя към света. В началото мислех, че Пол Резон ще бъде отново типичния Уелбеков персонаж, че предстоят цинизмът, депресията и самотата. Но, не, всъщност Пол надраства и депресията и самотата, оказвайки се способен на изключително човешки чувства, взаимоотношения и връзки. Пол е порасналият Уелбеков герой. Но Пол, който не презира живота умира. Унищожението е смъртта от рак. Това е най-силният, въздействащ епизод в романа. Разбирането за смъртта, приемането и настъпването. Унищожението на живота. Разбира се, в романа има увлекателна сюжетна линия, първоначално неочаквана привръзка към политическия живот във Франция, избори, пиар стратегии и пр., както и съвременни явления като хакерството и доста голямата безпомощност на държавните структури пред лицето на това явление. Темата за смъртта, за болестта и нейната неприличност в днешния свят е тема, също доста задълбочено интерпретирана: „…болестта изобщо беше станала неприлична…, сега всяка болест беше, в известен смисъл, срамна болест, а смъртоносните болести бяха, естествено най-срамните. Що се отнасяше до смъртта, тя представляваше върховното безсрамие, всички бяха съгласни, че трябва да бъде, доколкото е възможно прикривана.“

10
Кърт Вонегът, „Харисън Бержерон“, разказ
Разкази

Кърт Вонегът, „Харисън Бержерон“, разказ

Част от сборника „ Добре дошли в маймунарника“ (на български език 1994), разказът „Харисън Бержерон“ (1961) е за ужасяващото общество на равенството. Тоталното, дистопично равенство, което е повече от плашещо, немислимо. Това е парадокс, доколкото ние сме свикнали да възприемаме идеята за равенството като безпротиворечиво благо, ценност, която не подлежи на дискусия. Но какво всъщност е равенството? И до къде се простира? И до къде може да достигне стремежът към равенството? Защото хората не са равни. Равенството не бива да е изравняване на способностите. Равенството би трябвало да се простира до гарантирането на равни права и защитата им от закона. Но възможностите на всяка отделна личност не са равни. Нито физически, нито интелектуално и безмерният стремеж към изравняване е действително един дистопичен кошмар. В обществото, което Вонегът рисува в разказа „Харисън Бержерон“ властите предприемат крути мерки към хората с повече физически дадености – по-атлетичните биват натоварени с тежести, които да носят перманентно, за да не изпреварват тези, които не са така атлетични, по-интелигентните носят в ухото си слушалки, с които мозъкът им е атакуван с постоянен шум и звуци, които никога да не позволят интелигентният да се замисли и да достигне до изводи, по-малко интелигентните нямат нужда от „заглушаване“ на мозъка. Противопоставянето на вездесъщата система за уравняване на хората биват преследвано от закона.

9
Дона Тарт, „Малкият приятел“
Романи

Дона Тарт, „Малкият приятел“

„Малкият приятел“ е роман, издържан напълно във вече познатия елегантния стил на писане на американската съвременна писателка Дона Тарт. Както безспорно „Щиглецът“, с който Тарт печели награда „Пулицър“ и „Тайната история“, романът „Малкият приятел“ също безсъмнено може да бъде много високо оценен. Професионално, интелигентно и увлекателно написана южняшка история в открояващ се и забележителен стил. Романът е високоиздържан художествено, сюжетно, с увлекателен разказ, през цялото време читателят сякаш е в очакване в застиналото мъчително време в малкия южняшки забравен от Бога град да се случи отново нещо тайнствено, необяснимо и зловещо.

9.3
Луиза Кадиян, „Безупречен свидетел“
Разкази

Луиза Кадиян, „Безупречен свидетел“

За читател, който обича съвременни разкази от български писатели, след сборника с разкази на Валентин Пламенов „Разкази на едно софийско копеле“, който ми е любим, много рядко попадах на емоционални и искрени, силни и така достоверни разкази за циничната, грозна и тъжна реалност, но и все пак, някак си, оптимистични. Затова съм щастлива, че попаднах на разказите на Луиза Кадиян. Сборникът с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носи заглавието на разказа „Безупречен свидетел“. Разказите са кратки, увлекателни, написани с много точен рисунък и стил, така че да грабват читателското внимание, без да дотягат с поучителност, протяжност и излишно описателство. „Безупречен свидетел“ е точно такъв - драматичен, с доза ирония и тъга, смесени така, че разказът да развълнува, без да стане мелодраматичен. Разказът е и с неочакван край. Неочакван, но силен. Героинята, която разказва и стилът й, напомнят на Рьоне Мишел от „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери. Действително, разказът е впечатляващ и го препоръчвам, както и сборника с разкази „Безупречен свидетел“.

9
Марк Аврелий, „Към себе си“, превод Богдан Богданов
Цитати

Марк Аврелий, „Към себе си“, превод Богдан Богданов

Размисли и фрагменти в есеистична форма. Приятни за четене фрагменти, непреходни заключения и напътствия към човека. Досег до римската мъдрост 18 века по-късно от времето, в което е живял авторът Марк Аврелий.

9.5
Милен Русков, „Чамкория“
Романи

Милен Русков, „Чамкория“

„Чамкория“ е чуден роман. Невероятно талантливо написана книга е. Също както и „Възвишение“, разбира се. Героят Славе е наистина много плътен образ, широк социалист от 20-те. Има страхотни попадения – когато разказва за „тъй нареченото си семейство“, за „тъй наречената си жена“, за политиката, за войната, за хората, за българите и мн. др. Да, така беше и с „Възвишение“. Езикът тук е също различен, доста твърдо „е“-кащ, уникално, чудно просто... Животът и размислите на героя са увлекателно написани, автентично звучащи (нещо, което не може да се каже за много съвременни български романи, които са пълни с изкуствено звучащи диалози и тегави „размисли“). Тук са леещи се по невероятен начин, приятни за четене, но и силни по смисъл. Увличащи те и в епохата, и в живота на героя. Светът е точно такъв, какъвто е през очите на Славе - шЕфьора на омнибус, купен на лизинг. Комично и трагично едновременно. И всичко това в една достоверно уловена страшна епоха. 20-те години на XX век, когато в България се сблъскват различни военно-политически и идеологически формирования. Както разказва Славе, всеки е запасал по един пищов и е готов да те гръмне….

10
Мишел Уелбек, сборник разкази и есета
Разкази

Мишел Уелбек, сборник разкази и есета

В сборника с проза – разкази есета и новелата „Лансароте“ от 2000 г. , (издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева) са скицирани контурите на много от героите, идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Препоръчвам сборника. Истинско удоволствие е да се чете Уелбек, да се четат неговите смели и непретенциозни, нефризирани, нито политически коректни текстове. За разлика от много от сладките, политически правилни и сдържани текстове на интелектуализиращи себе си модерни писатели.

9.7
Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“
Разкази

Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“

Разказът „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“ е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Написан е с характерния цинично-ироничен стил на писателя, който не удържа перото си под никакви социални или други норми. Поканен да изнесе лекции в САЩ, разказва преживяното с чувство за хумор – още от предварителните разговори, през отношението „на сила“ в посолството, през полета и опита му в Америка. „На европееца служителите във визовата служба на посолството на Съединените щати биха могли да се сторят излишно избухливи, агресивни и невъзпитани; тяхното отношение обаче трябва да се счита като повод за едно първо упражнение в поведение, което ще ви бъде, веднъж на място, неизменно от помощ – то би могло дори да ви спаси живота, в случай че тексаските полицаи ви арестуват. Избягвайте да гледате хората в очите; никакви иронични усмивки и най-вече никакви резки движения. Не забравяйте никога, че взаимоотношенията тук за въпрос на кой е по-силният;..“ Уелбек констатира, че между калифорнийския юноша и нюйоркското юпи има интервал от няколко години: „Правилата на привличането“, най-малко четената от трите, запълва тази празнина; и наистина всичко е безкрайно на място. Действително би могъл да бъде упрекнат, че се ограничава единствено в описанията на млади и изключително богати хора; но всички американци се опитват да останат млади, всички американци мечтаят да станат изключително богати.“ И добросъвестно признава, че той се интересува обаче от героите на средна възраст, не се интересува нито от богатите, нито от бедните, нито от политиците, нито от дребните престъпници, нито от артистите, с изключение на провалилия се артист. „Всички ние малко сме се провалили, всички ние сме малко артисти“. И защото, независимо от разликите, всяка система има всъщност едно и също намерение: „стреляй право в целта“. Както завършва и разказът – отчетен доклад за командировка.

9
Мишел Уелбек, „Лансароте“
Разкази

Мишел Уелбек, „Лансароте“

Новелата и по-скоро дългият разказ „Лансароте“ от 2000 г. е част от сборника на Мишел Уелбек с проза - разкази и новели. В „Лансароте“ са загатнати и начертани контурите на много от идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Започва с многозначителното посвещение: „Светът е среден на ръст“. И тук виждаме депресираният самотник и отчужден от света и хората герой - разказвач, който познаваме от „По-широко поле за борбата“, от „Серотонин“… - типичният член на все по-дехуманизираното, отчуждено съвременно либерално общество. „На 14 декември 1999 година, посред следобеда си дадох сметка, че посрещането на новата година ще бъде най-вероятно неуспешно – както обикновено. Завих надясно по авеню ‚Феликс Фор“ и влязох в първата туристическа агенция.“

10
Венцислав Л. Петров, „Наследяване на задължения и отговорност за завети“
Право

Венцислав Л. Петров, „Наследяване на задължения и отговорност за завети“

Монографията на д-р Венцислав Л. Петров, изд. Сиела, 2020, е изключително ценен аналитичен труд, посветен на актуална и важна материя, каквато е наследяването на задължения, проблеми на приемството в задълженията на наследодателя и удовлетворяване на кредиторите. Специално място е отделено на въпросите за отговорността за заветите. Разбира се, подходено е чрез исторически и сравнителноправен анализ, както и действащата понастоящем система за удовлетворяване на кредиторите и заветниците, със съответни предложения de lege ferenda.