Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“

9
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“

„Децата на Арбат“, книга трета, „Страх“ е третата част от четирилогията (Книга първа: тук и Книга втора: тук). Започнал като роман – история за младежката компания от улица „Арбат“ в Москва, с всяка книга, романът става все по-тежък и по-тежък, движи се синхронно на времето, което описва.

В трета книга, основен мотив, които е отразен и в заглавието е страхът. Всеобщият, парализиращ, сковаващ, убиващ всичко човешко в човека С Т Р А Х. Това е светът на Сталин и животът на милионите хора, чиято съдба е прекършена в този отвратителен, нечовешки живот, в който доминира само и единствено с т р а х.

Романът е истинска библиографска рядкост издадена през 1994 от изд. Мекум, Пловдив.

Сталин организира маниакални чистки, нагласени бутафорни процеси (тук срещу висши военни, герои от войната – Тухачевски и др.), в които живота си губят хиляди. Хиляди изчезват безследно. Хиляди са разселвани, интернирани, заточвани в лагери. А милиони живеят в страх, без капка човечност, без капка искреност дори в най-близката семейна среда.  Страх.

В романа са пресъздадени художествено интересни, обясняващи епохата и случващото се мисли на Сталин, на писатели и действащи лица от периода.

Сталин, размисли: „Идея, в чиято основа лежи омразата към врага, е най-могъщата идея, защото създава атмосфера на всеобщ страх.“

Сталин: „Както казва народът: „У нас няма незаменими хора.“

Сталин: „Човек, примирил се с мисълта за неизбежната смърт, вече се е откъснал от земните дела, не подлежи на въздействие, но на човек, който все още таи надежда за живот, може да се въздейства..“

За да придаде достоверност на скалъпените процеси, които организира, Сталин кани писателя емигрант от еврейски произход Фойхтвангер, напуснал Хитлеристка Германия, с цел неговите писания за процесите да им придадат истинност за пред света.

В разговора на Сталин с писателя Леон Фойхтвангер, той го пита за Запада и писателят отговоаря следното:

“–Въздухът, който дишаме на Запад, е нездрав, замърсен въздух – каза Фойхтвангер, – западната цивилизация е вече лишена от яснота и решителност. Там хората не се осмеляват да се защитят с юмрук или поне с по-силна дума от настъпващото варварство. Там това се прави плахо, с неопределени жестове. Там изказванията на отговорни лица срещу фашизма се представят в захаросан вид, с маса уговорки…“

Написано за фашизма, то отговаря напълно и на това, което се случва в Съвеския съюз. Съпротива срещу терора няма. Има страх.

Размисли пък на писателя Андре Жид, присъстват в романа, прочетени от Шарл, френският съпруг на Вика Марасевич (момиче от Арбатската компания), принудена от Шарок (момче от Арбатската компания, станал част от репресивния НКВД) и с аизключително силни и сбити, но съдържащи цялата същност на системата:

„В СССР е решено веднъж завинаги, че по всеки въпрос може да има само едно мнение… Всяка сутрин „Правда“ съобщава какво е редно да знаете, за какво да мислите и на какво да вярвате…Няма друга страна освен тази и хитлеристка Германия, където съзнанието да е толкова лишено от свобода, угнетено, наплашено, поробено. Главите тук никога не са били сведени толкова ниско..“

„ Със запушена уста, притиснат от всички страни, народът е лишен от възможност да се съпротивлява. В най-изгодно положение са най-долните, раболепни, подли личности. Колкото по-жалки са тези личности, толкова повече Сталин разчита на тяхната робска преданост. Най-добрите изчезват, най-добрите биват премахвани. Скоро Сталин ще бъде винаги прав, защото в обкръжението му не остават хора, способни да предложат идеи. Такава е особеността на деспотизма – тиранинът доближава до себе си не мислещите, а раболепстващите.“

„От твореца, от писателя се изисква само да бъде послушен, всичко останало е без голямо значение. Няма нищо по-опасно за културата от подобно състояние на интелекта. Изкуство, което се поставя в зависимост от ортодоксията, дори при най-прогресивната доктрина, е обречено на гибел. Революцията трябва да предложи на твореца преди всичко свобода. Без нея изкуството губи смисъл и значение. Големият писател, големият творец винаги е антиконформист. Той се движи срещу течението.“

Наред с политическите процеси срещу висши политически и военни лица, убийства, мъчения и терор, достоверно продължава разказа за живота на Саша Панкратов, заточеника, осъденият още 34 година за един стенвестник, младеж – идеалист. Идеалите му се разбиват. Животът и достойнството му биват смазвани ден след ден. В живота – кошмар, в живота, в който минаваш без радост, смазан и смазващ:

„Вътре в касата влизаха гарови началници, вземаха билети за високопоставени лица,  а може би просто за свои познати и роднини. Вземаха открито, пред очите на хората излизаха с билети в ръце. И всички мълчаха никой не се възмущаваше. Обикновените хора, смачкани и покорни, добре знаеха, че всяка дума на протест, недоволство ще бъде последвана от началническо срязване, изгонване от чакалнята, че и нещо по-лошо. Командированите пък, нали имаха привилегии пред другите, се примиряваха с привилегии на други пред тях – едно чувство, изиграло немаловажна роля в укрепването на системата на социалната несправедливост, както през следващите години се убеди Саша.“

***

„…насилието остава, превръща се в терор, изисква все нови и нови жертви..“

„…Идеалистите вярват, че терорът може да бъде съзидателен, разни негодници и мерзавци използват това и осъществяват терора, а после го насочват към самите идеалисти, присвояват си лозунгите им. Върху кръв не може да се построи щастливо и справедливо общество…“

Трудови колективи и организации из цял СССР по искане на Сталин правят събрания, с които призовават за разстрел на обвинените от него висши военни при организираната чистка в армията. Това е моментът, в който Саша осъзнава, че е пречупен.

Вчера той не подкрепи електротехника Володка Артьомкинм, днес гласува за смъртта на хора, които беше уважавал през целия си съзнателен живот и които фактически не бяха съдени. Утре… Какво го очаква утре? Очевидно същото каквото и днес. Прав излезе Всеволод Сергеевич – Саша вдигна ръка.

„Вие няма да вършите подлости – бе му говорил Всеволод Сергеевич, – няма да изскачате напред и да сочите някого с пръст, но ще бъдете принуден да вървите в крак с всички, без значение дали го искате.“ Така и стана. Накараха го да крачи в общия строй, да се равнява по другите. По-рано го правеше доброволно, свято вярваше: „Който не е с нас, е против нас“. Днес вече не мисли така, но крачи, равнява се, гласува от страх, от малодушие, от боязън, срещу ръжен не се рита. Това, което става сега, е неизбежно следствие от предишното. Тогава самият той искаше от другите да пеят победни химни, сега искат същото от него. Трябваше да стане превозвач, салджия на някоя река, да живее без да слуша радио, без да чете вестници, да се обажда само на майка си, сигурно салджиите не гласуват. А може и тях да ги мъкнат в речното управление, за да вдигат ръка. Един вятър е завял всички, и силните, и слабите. Многомилионна страна, пееща, крещяща, проклинаща измислени врагове и прославяща своите палачи. Стадото препуска с бясна скорост и който забави крачка, ще бъде стъпкан, който спре, ще бъде премазан. Трябва да препускаш напред и да ревеш с цяло гърло, с цялата сила на белите си дробове, защото върху онези, които мълчат, ще се стовари наказващият бич, не бива с нищо да изпъкваш, трябва безжалостно да тъпчеш падналите, да отскачаш далеч от онези, които примката на ловеца е застигнала. И да крещиш, да крещиш, за да заглушиш страха у себе си…..“

„Ето какъв ден настъпи в живота му. Съпротивата е безполезна…Прекършиха го!“

9
Велик
Резюме

„Децата на Арбат“, книга трета, „Страх“ е третата част от четирилогията. Започнал като роман - история за младежката компания от улица „Арбат“ в Москва, с всяка книга, романът става все по-тежък и по-тежък, движи се синхронно на времето, което описва. В трета книга, основен мотив, които е отразен и в заглавието е страхът. Всеобщият, парализиращ, сковаващ, убиващ всичко човешко в човека С Т Р А Х. Това е светът на Сталин и животът на милионите хора, чиято съдба е прекършена в този отвратителен, нечовешки живот, в който доминира само и единствено с т р а х. Романът е истинска библиографска рядкост издадена през 1994 от изд. Мекум, Пловдив. Сталин организира маниакални чистки, нагласени бутафорни процеси, в които живота си губят хиляди. Хиляди изчезват безследно. Хиляди са разселвани, интернирани, заточвани в лагери. А милиони живеят в страх, без капка човечност, без капка искреност дори в най-близката семейна среда. Страх. В романа са пресъздадени художествено интересни, обясняващи епохата и случващото се мисли на Сталин, на писатели и действащи лица от периода. Сталин, размисли: „Идея, в чиято основа лежи омразата към врага, е най-могъщата идея, защото създава атмосфера на всеобщ страх.“ Сталин: „Както казва народът: „У нас няма незаменими хора.“ Сталин: „Човек, примирил се с мисълта за неизбежната смърт, вече се е откъснал от земните дела, не подлежи на въздействие, но на човек, който все още таи надежда за живот, може да се въздейства..“ За да придаде достоверност на скалъпените процеси, които организира, Сталин кани писателя емигрант от еврейски произход, напуснал Хитлеристка Германия, с цел неговите писания да придадат достоверност на процесите за пред света. В разговора на Сталин с писателя Леон Фойхтвангер, той го пита за Запада: “–Въздухът, който дишаме на Запад, е нездрав, замърсен въздух – каза Фойхтвангер, - западната цивилизация е вече лишена от яснота и решителност. Там хората не се осмеляват да се защитят с юмрук или поне с по-силна дума от настъпващото варварство. Там това се прави плахо, с неопределени жестове. Там изказванията на отговорни лица срещу фашизма се представят в захаросан вид, с маса уговорки…“ Размисли пък на писателя Андре Жид, присъстват, прочетени от Шарл, френският съпруг на Вика Марасевич (момиче от Арбатската компания), принудена от Шарок (момче от Арбатската компания, станал част от репресивния НКВД): „В СССР е решено веднъж завинаги, че по всеки въпрос може да има само едно мнение… Всяка сутрин „Правда“ съобщава какво е редно да знаете, за какво да мислите и на какво да вярвате…Няма друга страна освен тази и хитлеристка Германия, където съзнанието да е толкова лишено от свобода, угнетено, наплашено, поробено. Главите тук никога не са били сведени толкова ниско..“

  • Завладяващ
    9
  • Исторически
    9
  • 9
Следващ Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“
Предишен Борис Пастернак, „Доктор Живаго“

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *