…even voters in the heartlands of the liberal West are losing faith in the liberal story and the democratic process.
Цитирани
Най-ефективният начин да се накарат хората да припознаят като свои ценностите, на които трябва да служат, е ако те се
Задоволяването с неамбициозните демократични очаквания на либералната демокрация поражда самодоволство от възхода на това, което наричам пост-демокрация. При този модел,
За историческата истина на политическите философии (1964) Непоносимо за днешния разум е, че човечеството отказва да осъзнае своето необходимо единство
„Почвата е онова, което в предмодерни времена се е наричало просто „обичай“ … Връзката между обичаите и политиката, а от
"Едва сега започвах да осъзнавам, че никое преживяване не идва напразно. Всичко се случва с причина, независимо дали осъзнаваме смисъла му, или не. Всяко нещо в нашия живот в крайна сметка ни води нанякъде.“
Не, никак не е лесно на нас хората, да се почувстваме наистина свободни, да загърбим страховете и суеверията си, за да можем във всеки един момент да градим живота си такъв, какъвто подхожда на нас самите и на дълбоките ни душевни въжделения.“
"...човекът няма достъп до нещата „сами по себе си“, до онтологичната реалност, а само до света на явленията. Ние не познаваме природата на нещата, а само начина, по който ги възприемаме, начин, който е специфичен за нас. Човекът например възприема света различно от прилепите. Хората възприемат образи, прилепите — сонарно ехо. Хората виждат цветове, кучетата — в бяло и черно. Хората разпознават образи, змиите усещат температури. Нито една от тези форми на възприятие не е по-истинна от другата. Те просто са различни. Ние не познаваме нещата „сами по себе си“, а само „явленията“ им, начина, по който сетивата ни ги възприемат. Ако си послужим с прочутата алегория на Платон, онова, което Имануел Кант ни казва, е, че всички сме в една пещера, оковани от ограниченията на нашето възприятие. От реалното ние всъщност виждаме само сенки и никога самото реално..."
Носталгията се смятала дълго време за органична болест През 1873 г. се появил и отличен медицински трактат за тази болест. Като „заразно неразположение", което можело „да се разпространява със скоростта на епидемия“ през приемателните пунктове на армията, носталгията фигурирала в американския списък на стандартните болести през Втората Световна война и даже през 1946 г. беше наречена от един виден социолог понякога фатално „психо-физиологическо“ оплакване; психолозите идентифицирали тъгата по дома като характерно студентско нещастие и университетските здравни центрове я лекували наравно с грипа и хепатита. Но социологическите конотации на носталгията вече затъмнили физическата болест. Понастоящем рядко свързвана с тъгата по дома, носталгията е станала в точния смисъл на думата състояние на ума…“ (Лоуентал, Д. „Миналото е чужда страна“)
„–Не – възрази Анатолий Григориевич, – те трябва да знаят: инакомислието съществува, без инакомислие няма и мисъл…“