В монографията „Постдемокрация“ проф. Крауч насочва вниманието към актуалното състояние на демокрацията днес, изковавайки удачно понятие: постдемокрация. Накратко казано за постдемокрацията е характерно закърняването на базовите институции на представителството за сметка на нарастващата роля на неизборните институции – групи за натиск (pressure groups), граждански инициативи (case groups), наднационални образувания, включително и съдилищата (които са експертни, но не и изборни), за сметка на гражданското участие в политическия процес и на парламентите като институция (наблюдението за параболичния характер на развитие на демокрацията, в резултат на което се наблюдава възвръщане на редица елементи, присъщи на преддемокрацията, към което води глобализацията на деловите интереси и фрагментацията на останалите части от населението). Точно е наблюдението на проф. Крауч , че макар че изборите определено съществуват и могат да сменят правителства, публичният изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от съперничещи екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и вземащ предвид само малко на брой теми, подбрани от тях. Масата от граждани играят пасивна, съзерцателна, дори апатична роля, реагирайки само на подаваните им сигнали. Зад този спектакъл на изборна игра, политиката всъщност се определя на тъмно чрез взаимодействието между избрани правителства и елити, които представляват в преобладаващата си част бизнес интереси (Крауч: 2012, 11).