„Размяната“ е роман продължение на един друг от най-популярните романи на Гришам – „Фирмата“. „Фирмата“

Монографията „Национално самоубийство“ на Илия Табаков категорично провокира размисъл – безпощаден и суров размисъл. Препратките,

Интересни размисли за живота и смисъла от автора Марк Менсън. Най-важната и интересна идея, която субективно ни впечатли е ясният извод, че няма щастие. Има стремежи и път към тях, т.е. щастие евентуално може да бъде постигнато, ако изберем смислена борба и смислена цел. Но човешкото съзнание няма покой и винаги има нужда от нещо ново и преследване на нещо друго. Основното послание на книгата може да бъде обобщено по този начин. Марк Менсън оспорва една от най-популярните идеи на съвременната култура – че щастието е крайна цел, която може да бъде постигната чрез непрекъснато натрупване на успехи, удоволствия и положителни преживявания. Според него човек е устроен така, че бързо свиква с постигнатото и почти веднага започва да преследва следващата цел. Така попада в своеобразна „хедонична бягаща пътека“, при която желанията никога не свършват, а удовлетворението остава краткотрайно.

Романът на Бегбеде за Уна О‘Нийл и Джером Селинджър е „нефикционален роман‘, както самият Бегбеде пише – тази книга е чиста факция – персонажите са действителни, местата съществуват, фактите се достоверни, но всичко останало е плод на въображението. Бегбеде започва романа с това, че когато питали модната журналистика Даяна Врийланд дали нейните скандални спомени почиват на факти, тя казвала: It’s faction. Труман Капоти измислил етикета non-fiction novel – нефикционален роман – “наративна форма, която използва всички техники на изкуството на фикцията, придържайки се възможно най-близо до фактите“. Та с всички тези важни пояснения започва романът на Бегбеде за Уна и Селинджър. Романът е написан на типичния за Бегбеде език, изпъстряйки фактите и фабулата с особени и скандални заключения и изводи, които понякога разсмиват, понякога дълбоко покрусват читателя. Нефикционалният роман за Уна и Селинджър има още един супер интересен герой – разказвачът Бегбеде, който изненадва, шокира, провокира и категорично не оставя читателя безразличен или в „екзистенциална скука“.

В „Политическата демокрация“ Филип Брод насочва вниманието към съвременните измерения на демократичното управление и рисковете, които са видими. Минавайки през наследството на Атинската демокрация, Френската и Американската революции и решаващият въпрос „кой ще бъде избирател“ (Борд, 2012: 27), авторът разкрива днешното състояние на представителството и неговите корени. Обърнато е внимание на т.нар. процес на демократична универсализация - нарастващото влияние на международното право върху правото на отделните държави и въпросите, и проблемите, които това поражда…

В анонса на българското издание на „Пътят към робството“ (кратък вариант) е цитиран Милтън Фридман: „тази книга е основно четиво за всеки, който сериозно се интересува от политика в най-широкия и най-тесния смисъл на думата; книга, чието основно послание е и вечно, и приложимо към широк кръг конкретни ситуации“. Основното послание е утвърждаване на индивидуалната свобода: Ръководният принцип във всеки опит да се създаде свят на свободни хора трябва да бъде: индивидуална свобода е единствената истински прогресивна политика (Хайек, 2004: 75). Издадена през 1944 (Hayek, F. A. The Road to Serfdom, London: Routledge, 1944) тази кратка книга е успяла да предвиди и убедително да изведе като предупреждение всички рискове, които ограничаването на свободата във всеки един аспект носи – дори, когато е с добри намерения и идеалистични подбуди.

Най-ефективният начин да се накарат хората да припознаят като свои ценностите, на които трябва да

Изследването на новите рамки на национализма на Брубейкър е в две части. Първата е посветена на преосмисляне на националната общност и на национализма; втората - на старата „Нова Европа“ и Новата. Особено важно е конструирането на аналитичната триада на Брубейкър: национализмите, които са произведени от предначертаването на политическите граници, са свързани в триада, обвързваща националните малцинства, новонационализиращите държави, в които те живеят, и външните национални "родни страни", към които те принадлежат или могат да бъдат възприемани като принадлежащи - по етнокултурна близост, макар и не по законно гражданство (Брубейкър: 2004, 20-21). Т.е. става дума за триадично релационно взаимодействие между национални малцинства, национализиращи държави и външни национални родни страни.