Ема Бовари е един от най-плътните, класически и смели, и противоречиви героини. Революционен за 19 век образ, Ема остава и до днес символ на непримиримата, безразсъдна, чак бунтовна жена. Флобер с право е определян за един от големите реалисти на 19 век. Стилът му е революционен за властващият до тогава романтизъм, а съдбата на Ема скандализира. Макар сюжетно, критиката да определя романа като обикновен - историята на един обикновен човек, провинциален лекар, чиято втора жена - чувствителна и непокорна, направила дългове и сложила край на живота си, „Мадам Бовари“ е наистина революционен за времето си. А е един от романите, получили право да съществуват след съдебен процес.

„Тес от рода Д'Ърбървил“ е един от най-добрите романи от Томас Харди. Издадена през 1891 г., била противоречиво приета от тогавашната критика. Романът днес е може би не така остър, доколкото основната тема в него е за предразсъдъците и условностите, но общочовешката му, психологическа страна – за прошката, за падението, надеждата и отчаянието, и днес е непокътната и все така ценна. Авторът Томас Харди е признат класик, поет, романист, критичен към обществото от Викторианската епоха и неговите незаобиколими условности, загрижен за промените в провинцията и съдбата на селяните арендатори, преди независими и будни, често наследници на най-старите родове. Историята на Тес от рода Д'Ърбървил разказва, за това, че всъщност доброто не винаги побеждава, че една чиста душа, макар повярвала, че има право на щастие, всъщност – няма. Че условностите и предразсъдъците, неспособността за прошка, в името на любовта, са избори, от които няма връщане назад. Защото тъжната поредица от скръб и нещастия, е могло да не се случи, но обществените норми и предразсъдъци, оказва се, са единствено възможните. Падналият остава паднал и няма право на щастие.

Публикуван за първи път през 1816 г., романът на Джейн Остин „Ема“ е увлекателен и на моменти доста забавен. Вълненията и нравите във висшето общество в Англия през XIX век, начинът на живот и порядките сред аристокрацията през Викторианската епоха са изключително добре пресъздадени. Общуването, разговорите между дамите и джентълмените са често трогателни, автентични и особено интересни за съвременния читател, твърде отдалечен както в изказа, така и в обноските и динамиката на отношенията, от нравите на тази епоха.

В романа на Джек Лондон е проследена една класическа човешка история на борба, на отчаян стремеж към постигането на целите на героя – в случая любовта му към богатата, но тесногръда и несмела Рут, към мечтата да стане писател, да бъде приет и идеите му четени и слушани. И неизбежното разочароване...