Посвещението на Историософия е следното: „Издава се в чест на 300-годишнината на св. Паисий Хилендарски и 260 години от завършването на „История славянобългарска“. Това посвещение не е случайно и аз го намирам за съвсем уместно и тая надежда, че рано или късно, ще има силата и значимостта на онази малка книжка. Книгата на проф. Гочев обхваща множество фрагменти и размисли по важни теми и въпроси и читателят има шанса да се докосне до дълбочината на съвременна философска мисъл, която е не само извън калъпа на „мейнстрийм“ – мислителите, с които сме свикнали, а по проникновеност и същинска философия е явление за България.
Съвременни мислители
Четвъртото издание (с ново заглавие) на двете публични лекции на Макс Вебер, изнесени след края на Първата световна война, в превод на Румен Даскалов и Иво Георгиев, заслужава да бъде препоръчано. Въведението от Румен Даскалов също. Авторът подчертава основните идеи на Вебер като дава на читателя и необходимия философски и исторически контекст. В самия текст има ценни бележки на преводача, като например използваното в немското заглавие „beruf”, което означавало едновременно „призвание“ и „професия“, което свидетелства за връзката на съвременното схващане на професия с религиозни идеи и в частност оценката на всички протестантски вероизповедания, според която изпълнението на професионалните задължения, определи за всеки човек от мястото му в живота е призвание и висш нравствен дълг (бележка на преводача в: Вебер, 2022: 33).
Книгата обхваща преглед на случващото се в науката биоетика и биоетическите изследвания в периода 1947-1987, от осъждането на 23 лекари по време на Нюрнбергския процес за военни престъпления, извършени под маската на медицински експерименти, приемането на Нюрнбергския кодекс, следващите две десетилетия – времето на натрупване на въпроси и нарастваща загриженост от страна на учените и лекарите във връзка с етическите проблеми, поставени от напредъка в медицината и науката.
Михаел Морис e авторът на „Фалшиви новини“ и „Неща, които не би трябвало да знаете“. „Локдаун“, издадена на български от изд. „Дилок“, 2020, е с подзаглавие: „Вирусът не е причината, а удобният виновник за най-големия рискован експеримент с човечеството. Вече няма връщане към старата нормалност.“ Авторът поставя много интересни и важни въпроси. Такива, каквито преди само 2 или 3 години биха звучали конспиративно, а днес вече са на дневен ред, например „как да премахнем използването на пари в брой, без населението да се противопостави“ или „Как да премахнем националните държави и да прехвърлим властта на наднационален експертен съвет“… Прави аналогии на случващото се, най-вече на интерпретациите му от различни политици, с подхода от романа „1984“ и „двумисъла“, т.е. съзнателното преиначаване на фактите в тяхната противоположност, при което хората да се объркат напълно и просто да се откажат от търсене на „истината“. Според Морис последиците на „пандемията“ ще бъдат епохални, а психологическите необозрими - защото „човечеството не е подлагано на подобен мащабен експеримент“, чието проследяване и оценката му са изключително трудни.
Някои от съветите са много практични и с доказана полезност – например, че усмихването, дори когато в началото е фалшиво или на сила водят до подобряване на настроението, че ежедневните полезни навици допринасят за успеха на целите, че упражненията чисто физиологично се отрязват добре на самочувствието, че действието е не по-маловажно от самата идея и пр. и пр.
Впечатляваща бе и разказаната история за самотната майка Джоан, която живее на социални помощи и все пак всеки ден до обед пише за деца. Предлага завършената книга, която бива отхвърлена първоначално. Накрая малко издателство заплаща аванс и я публикува. Самотната майка е Джоан Роулинг, а отхвърлената книга е „Хари Потър“. Толкова за това дали да се отказваме веднага щом бъдем отхвърлени или да упорстваме и вярваме до последно в идеите си.
Отново чудесно издание на издателство „Изток-Запад“ от 2018 година. Дъглас Мъри е британски журналист, основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на тинк-танк обществото "Хенри Джаксън", както и редактор на елитното британско списание за култура и политика "Спектейтър". В „Странната смърт на Европа“, свободно от цензура, са представени изключително ценни и смели допускания и критики, разсъждава се върху едни от най-наболелите проблеми и теми от съвременния европейски дневен ред, които обаче рядко получават трибуна и обговаряне, различно от официалното, дори официозно представяне на въпросите. Мъри въвежда, изхождайки от констатацията, че днес Европа няма никакво желание да се възпроизвежда, да се бори за себе си и дори да се защити в спор, т.е. намира се в последното действие (преди края) заради две едновременни и взаимосвързани обстоятелства, „от които е почти невъзможно да се възстановим“ – масовото пренасяне на цели народи в Европа, т.е. места, които приличат например на Пакистан във всичко, освен по локацията си. И само по себе си това не е така фатално, ако не е налице и второто обстоятелство – че Европа изгуби вяра в собствените си убеждения, традиции и наследство.
Издателство Изток-Запад, 2020 година. Последната книга от поредицата „Зад завесата…“ на Калин Тодоров. Предстои ли ни „нулиране на света“ и „прекрасен нов свят“, в който ще сме неспособни да мислим и решаваме самостоятелно. Докато много от изложеното често е определяно като „теория на конспирацията“, с ясната цел да бъде омаловажено и дискредитирано, доста от данните са факт, който мейнстрийм медиите подминават - както разкритията в Уикилийкс, така и информацията около разследването на Джефри Епстийн. Но, публичността около тези данни е почти нулева, а анализи и интерпретации на известното усърдно биват квалифицирани като конспиративни теории. „Клеймо“, което подигравателно бива лепнато на всичко, различно от „официалното“, както и авторът отбелязва. Особено интересна е частта за „Пандемията и „Голямото зануляване“. Или все по-очевидният избор между сигурност и свобода, което илюзорно пандемията наложи. Казвам илюзорно, защото такъв избор надали е възможен. Калин Тодоров говори за това, че „хората в паника стават безкритични към всичко, стават тихи и послушни, защото ги е страх“, което пък е първата крачка към измамна сигурност, налагана от една мека диктатура, за да „ти върне нормалния живот“.
Книгата не е в никакъв случай „наръчник“ за психологическа самопомощ, при все че има безспорна практическа ценност (доколкото помага да осъзнаеш къде си се поставил сам в скалата на ценностите и житейските битки), нито чисто философски труд. По-скоро поредица от есета и размисли с безкрайно много неочаквани препратки, позовавания и разсъждения върху широко познати и привидно ясни въпроси. Питърсън е преподавател по психология в Харвард и в университета в Торното, един от най-ярките съвременни мислители. Особено популярен става след публичното си обявяване в защита на реалната, а не привидна „свобода на словото“ във време и на място, където - парадоксално, но факт - това звучи политически некоректно. Неговата позиция е принципна и не почива на никакви крайни политически убеждения, а е практическо изпълнение на основополагащия принцип да се казва истината. Чисто и просто. Натискът над словото или „принудителната реч“ е неприемлив за Джордан Питърсън. („Говори това, което мислиш“, „Да бъдеш откровен, действа наистина ободряващо“, както пише в Предговора Норман Дойджи, д-р по медицина, психиатър).
Една от тях е прогнозата, че „въпреки че хората ще са нетърпеливи да се върнат към нормалността, те ще открият, че това е невъзможно“... Субективно смятам, че това вече е факт.