Романи

9
Лоран Гунел, „Обезумелият философ“
Романи

Лоран Гунел, „Обезумелият философ“

„Обезумелият философ“ е анонсирана от издателство Колибри като „модерна притча, която поставя под съмнение нашата цивилизация“. Това е точно така, защото кратката новела разказва една невъзможна история – на Сандро – университетски преподавател по философия, който смятайки, че любимата му Тифани – журналистка е ритуално убита от индианци в Амазонската джунгла наема група от бивши военни, които да го заведат в индианската общност в Амазония. Неговият план е да ги направи нещастни.

9.3
Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“
Романи

Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“

„Бог пътува винаги инкогнито“ е изключително популярен психологически роман на Лоран Гунел, който описва израстването и осъзнаването на това, което потиска, влияе негативно и се оказва спирачка за свободната изява на личността с всичките ѝ способности и дарби. Романът едва ли има нужда от препоръки, но действително е впечатляващ, завладяващ и мотивиращ, при все че чисто сюжетно не всички нишки са докрай убедителни. Но психологически е много точен, вдъхновяващ и може да отвори очите ни за малки камъчета, които препречват личната ни пътека напред и нагоре.

9
Лоран Гунел, Intuitio
Романи

Лоран Гунел, Intuitio

“Intuitio” е психологически трилър от френския писател Лоран Гунел и се фокусира върху абстрактната тема за интуицията. Разбира се, това е роман, но тази форма позволява свобода и проява на интуиция, която иначе би била невъзможна. Самият Гунел споделя, че е имал преживявания сходни с тези на героите в „Intuitio”. “Интуиция е способността на ума да се сдобива с информация, недостъпна за петте сетива“, нещо, което не може да се види, да се чуе, да се докосне, помирише или вкуси.“ Романът е написан невероятно увлекателно, истински завладяващ трилър, в който обратите и неочакваните развръзки и криволичения на сюжета държат читателя в напрежение до самия финал. Intuitio е книга, която не може да бъде оставена. Едновременно с увлекателния стил, романът е интересен с темата, която е залегнала и в самото заглавие, която е спойката на събитията – интуицията: „Това може да бъде място, предмет, личност или дори събитие. Нещо, за което не знаем нищо, за което не разполагаме дори с откъслечни сведения, а интуицията е тази, която позволява на ума ни да събере информация за него.“ В секретен проект на ФБР работи екип учени, които използват (толкова успешно, че проектът е ликвидиран, защото информацията става опасна и безконтролна) особен метод на разследване, а главният герой – писателят Тимъти Фишер попада точно там, където винаги го е водела неговата интуиция. Героят му израства неимоверно, вървейки по своя път и узнавайки много за себе си по пътя на интуицията, преодолявайки всички онези страхове и воденични камъни, които всички влачим и които не позволяват да бъдем докрай себе си и да разкрием потенциала си, всички свои дарби и способности. Друга важна тема, която романът развива е въпросът за екологията, консуматорството на съвременния човек и завладяването на света от компании-мастодонти, които променят света и живота на обикновения човек. В своите трудни моменти, мисловните монолози на героя интерпретират всички онези теми, които тревожат съвременния човек.

9
Жозе Родригеш душ Сантуш, „Кодекс 632“
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, „Кодекс 632“

Романът започва с мотото „Времето разкрива истината“ (Сенека, „За гнева“). Така е, забулена от векове, тайната за Колумб (оказал се Колон или Колона) е разкрита след продължителна и трудна историческа работа по издирване и съпоставка с различни източници за произхода и личността и ролята в световната история на Колумб. В романа „Кодекс 632“, Душ Сантош разкрива по много увлекателен начин историята зад личността на Христофор Колумб. Разказът започва със смъртта на професор Тошкано от Нов Лисабонски университет, нает от Американска фондация за историческо проучване. Неочакваната му смърт прави невъзможно довършването на изследването му, заради което е нает друг професор – историк, който да сглоби пъзела. Пътуването му из древни ръкописи, хроники, разгадаване на шифри и загадки през Рио де Жанейро, Италия, Йерусалим е едновременно задълбочено, аргументирано и увличащо читателя нетърпелив да разбере в крайна сметка кой е Колумб и защо изобщо има такава истерия с произхода и личността му.

9
Жозе Родригеш душ Сантуш, Последната тайна
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, Последната тайна

Ако в романа „Божият гняв“ Жозе Родригеш душ Сантуш разкрива тайните на исляма и скритите послания за джихад, които остават игнорирани, то в „Последната тайна“ авторът разкрива тайните на Библията – на Стария и Новия завет. Разкрива множество несъответствия и скритите тайни на написването на евангелията, значенията на определени думи, преводи и тенденциозни замени на думи, които така построяват историята и всичко, което знаем за живота на Исус и посланията му. Скандално за много вярващи християни е разкритието, че Исус от Назарет е ортодоксален евреин, който спазва стриктно старозаветните закони. Създаването на текстовете на евангелията и съдържанието им крият тайни, които са едновременно очевидни, но и неясни за вярващите християни. И всички тези исторически бележки, интелектуални загадки и ерудитски препратки се разкриват стъпка по в криминалното разследване на три убийства на професори в три различни държави в Европа – извършени по еднакъв, ритуален начин със сика (кинжал) и с изоставена неясна шарада (символ) в района на убийството.

8.8
Жозе Родригеш душ Сантуш, Божият гняв
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, Божият гняв

От автора на „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“, романът „Божият гняв“ е по същия начин увлекателен и интелигентно написан. Сюжетната линия, свързана с служители на ЦРУ, които разследват възможността откраднат от Руска база по време на Прехода уран, да попадне в ръцете на ислямски фундаменталисти е само решетката, която държи всъщност много ценното и задълбочено представяне на идеите на „радикалния ислям“.

9.7
Робърт Галбрейт, Отприщен гроб
Романи

Робърт Галбрейт, Отприщен гроб

„Отприщен гроб“ от 2023 г. е седмият роман от поредицата трилъри на Джоан Роулин, издавани под псевдонима Робърт Галбрейт. Отново всяка глава започва със символно, въвеждащо стихче, в случая от „Идзин“ или китайската „Книга на промените“, а заглавието от стиха на Дилан Томас: Когато като гроб отприщен времето застигне те… Обектът на разследване е една секта, която се представя за универсално учение и „църква“ (Универсална хуманитарна църква (УХЦ)), в което биват привлечени хиляди с идеи и проповеди за доброто и решаването на проблемите на днешния свят – бедност, глад, тероризъм, войни, а фактически изграждат една промиваща съзнанието доктрина, със свой език, терминология и паралелна реалност, в която съзнанието, свободния избор и свободата на членовете на тази „църква“ (секта) биват отнемани стъпка по стъпка, смазвани, така че картината на реалността в „църквата“ силно напомня лагер, затвор. В който има собствена ужасяваща йерархия, собствени, ужасяващи правила, наказания, страх, убийства, злоупотреби с уязвими човешки същества, смазани до там, че никой от тях д няма свободна воля и да не е в състояние да регистрира, дори да отчете престъпния характер на случващото се, бивайки въвличан в съучастие. Тази зловеща реалност се случва бавно, всеки нов член бива професионално индоктриниран, загубвайки човешката си същност, чрез различни похвати – редуване на обаяние от перфектна реторика, съчувствие, желание да се харесат, да се впишат, страх, глад, умишлено изтощение, подчинение, наказания, сексуален тормоз, та дори и фокуси, създавани да убедят изтерзаното съзнание на всеки от членовете. Наред с тази паралелна реалност в лагера на „църквата“, наподобяващ концлагер, съществува бляскавата представа за универсалната църква в реалния свят, рекламирана с лъскави рекламни послания, срещу които никой не би възразил, по правилата на PR-a, подкрепата от звезди на шоубизнеса, литературата и въобще публичния светски живот, хора или слабоволеви, или целещи да използват църквата за нещо, което законите в реалния свят забраняват и наказват – педофилия, тъй като в лагерите на църквата сексуалният тормоз е норма, представяна като „избор“ на „духовно единение“, а всъщност по нашите критерии де факто изнасилвания, блудства и всякакви нетърпими форми на сексуален тормоз и престъпления. Разкрива се трудността (чак до незвъможност) да се противодейства със средствата на закона от нормалния свят срещу целия този паралелен свят от индоктринирани и измъчени души, които за пред света са представяни като доброволни, щастливо обитаващи тези пространства на ада. При натиска, под който живеят, за повечето членове на това „църковно“, сектантско общество, е невъзможно да осъзнаят, че са жертви, а за другите, за малцината, все пак осъзнали в какво живеят, пречка се оказва и фактическата, физическа невъзможност да напуснат охраняваната с бодлива тел и камери частна собственост на лагера на църквата. Излишно е да се казва, че всяка връзка с реалния свят е отнемана при постъпването им, връзките със семейства и близки щателно прекъсвани, а финансовите средства на жертвите, внимателно, стъпка по стъпка присвоявани. Всичко протича по един добре смазан, ужасяващ, чудовищен механизъм.

9.7
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“
Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“

Четвъртата, последна книга от четирилогията „Децата на Арбат“ обхваща както развитието на историческите събития – сключването на Пакта за ненападение между Хитлерова Германия и Сталиновия СССР (Пакта Молотов – Рибентроп), с който Сталин до самото нападение на Германия над СССР е убеден, че данните на разузнаването за предстоящото нападение – ден и час са дезинформация. Русия не е готова за война, сред военните и сред цялото общество цари ужасяващ страх от постоянните чистки, убийства, показни процеси с абсурдни признания. Висшите военни, най-кадърните хора сред ръководството и обществото, на всички нива са изтребени – убити, заточени, съсипани… Започването на войната също е съпроводено от поредица грешни решения на Сталин, обграден от уплашени хора, които не смеят да му възразят. Хитлер почти стига Москва. Съобразяването с военните решения на Жуков е това, което все пак, спасява Русия, макар че Сталин винаги се стреми да го отстрани преди победното и благоприятно развитие на операциите му, защото все пак само Сталин е „най-великият маршал на СССР“. Наред с военните действия, Рибаков описва детайлно живота в Русия в предвоенните години на Сталинова Русия – гонения чистки и страх.

9
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“
Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“

„Децата на Арбат“, книга трета, „Страх“ е третата част от четирилогията. Започнал като роман - история за младежката компания от улица „Арбат“ в Москва, с всяка книга, романът става все по-тежък и по-тежък, движи се синхронно на времето, което описва. В трета книга, основен мотив, които е отразен и в заглавието е страхът. Всеобщият, парализиращ, сковаващ, убиващ всичко човешко в човека С Т Р А Х. Това е светът на Сталин и животът на милионите хора, чиято съдба е прекършена в този отвратителен, нечовешки живот, в който доминира само и единствено с т р а х. Романът е истинска библиографска рядкост издадена през 1994 от изд. Мекум, Пловдив. Сталин организира маниакални чистки, нагласени бутафорни процеси, в които живота си губят хиляди. Хиляди изчезват безследно. Хиляди са разселвани, интернирани, заточвани в лагери. А милиони живеят в страх, без капка човечност, без капка искреност дори в най-близката семейна среда. Страх. В романа са пресъздадени художествено интересни, обясняващи епохата и случващото се мисли на Сталин, на писатели и действащи лица от периода. Сталин, размисли: „Идея, в чиято основа лежи омразата към врага, е най-могъщата идея, защото създава атмосфера на всеобщ страх.“ Сталин: „Както казва народът: „У нас няма незаменими хора.“ Сталин: „Човек, примирил се с мисълта за неизбежната смърт, вече се е откъснал от земните дела, не подлежи на въздействие, но на човек, който все още таи надежда за живот, може да се въздейства..“ За да придаде достоверност на скалъпените процеси, които организира, Сталин кани писателя емигрант от еврейски произход, напуснал Хитлеристка Германия, с цел неговите писания да придадат достоверност на процесите за пред света. В разговора на Сталин с писателя Леон Фойхтвангер, той го пита за Запада: “–Въздухът, който дишаме на Запад, е нездрав, замърсен въздух – каза Фойхтвангер, - западната цивилизация е вече лишена от яснота и решителност. Там хората не се осмеляват да се защитят с юмрук или поне с по-силна дума от настъпващото варварство. Там това се прави плахо, с неопределени жестове. Там изказванията на отговорни лица срещу фашизма се представят в захаросан вид, с маса уговорки…“ Размисли пък на писателя Андре Жид, присъстват, прочетени от Шарл, френският съпруг на Вика Марасевич (момиче от Арбатската компания), принудена от Шарок (момче от Арбатската компания, станал част от репресивния НКВД): „В СССР е решено веднъж завинаги, че по всеки въпрос може да има само едно мнение… Всяка сутрин „Правда“ съобщава какво е редно да знаете, за какво да мислите и на какво да вярвате…Няма друга страна освен тази и хитлеристка Германия, където съзнанието да е толкова лишено от свобода, угнетено, наплашено, поробено. Главите тук никога не са били сведени толкова ниско..“

9.3
Борис Пастернак, „Доктор Живаго“
Романи

Борис Пастернак, „Доктор Живаго“

Романът „Доктор Живаго“ е написан през 1955. Публикуван е в Русия през 1988 (публикуван е за първи път през 1957 на италиански). На писателя Борис Пастернак през 1958 г. е присъдена Нобеловата награда за литература за романа, но писателят отказва да я получи. В романа много детайлно е разказана драматичната руска история и събитията от XX век, живота и нравите, действителността преди Революцията, по време на Първата световна война и след това. Проследявайки личните истории и съдби на Юрий Андреевич Живаго, неговото семейство и житейски срещи, на Лара (Лариса) и нейния съпруг Антипов - Стрелников, както и нейната лична трагична съдба се разкрива живописно и сложната руска история (а двамата литературно и съдбовно съпоставени, бидейки „вписани редом във страницата черна на съдбата“), така както може да бъде видяна само през призмата на човешката съдба. Лихачов нарича романа лирическа изповед на самия Пастернак. Романът е изпълнен със знаци, съдбовни случайности, които белязват съдбите на героите и доказват, че всичко случващо се така е било замислено от съдбата, така както е описано при случката със свещта на прозореца, незначителен детайл, който, оказва се свързва героите и е увековечено в стиховете на Живаго в „Зимна нощ“. Любовта и трагедията на Юрий Живаго и Лара (Лариса Фьодоровна) допринасят за цялостното чувство за безнадеждност, което се налага в романа. В любовта, и в света на революции и войни. Размислите на д-р Живаго присъстват в целия роман, задълбочени мислени монолози, вдъхновени и провокирани от екстремните събития около него и родени от добротата и чувствителността на един много фин човек и аристократичен ум, провокиран от абсурдността на света, невероятността на случващото се около него обръщане на света. Романът е не само исторически, не само политически, но и за любовта, за невъзможната, пречупвана от обстоятелствата и съдбата, без възможност за щастие. „О, каква любов беше, волна, небивала, безподобна!“ Дълбок и въздействащ роман.