Романът „Камък, ножица, хартия“ на Алис Фини (изд. Сиела, 2021) е напрегнат и загадъчен до края. В епистоларна форма героите разказват един на друг (но и на себе си) своите преживявания, мисли и тайни.
Постоянната смяна на наратива, от името на различен герой, допълва сюжета като редене на пъзел, но и дава по-богато разбиране и обяснение на чувствата на всеки от героите и на самата завързана ситуация днес, от която започва разказът всъщност.
Романът започва в ситуацията на изглеждащ изпразнен от смисъл брак между Адам – сценарист и адаптатор на чужди романи за киното и съпругата му Амелия, работеща в приют за кучета и Робин – първата съпруга на Адам. Двамата пътуват към отдалечена вила (бивш параклис) в Шотландия, където озовавайки се в момент на силна снежна буря, започват поредица от странни епизоди, зловещи инциденти и много въпроси.
Изчерпаната им връзка се оказва изначално фалшива (fake), както и много събития, подредили живота, така както читателят го заварва на вилата- параклис. Зловещите инциденти, изглеждат на пръв поглед напълно необясними, докато смяната на разказвача (от името на всеки един от героите в трилъра) или чрез писмата, които на всяка годишнина съпругата пише до Адам, започват да разкриват стъпка по стъпка зловещите тайни, които стоят в основата на това странно пътуване (и реално, и житейски пътуване).
Авторът умело заплита съвременен криминално-психологически трилър, обръщайки внимание на въпроси като любовта, брака и неговите изменения в дългогодишния му вариант, кризата на средната възраст, личните комплекси, заблуди и несбъднати мечти или амбиции, които оплитат човека в собствените му кошмари.
