Романът „Сол при солта“ е драматична военновременна история на неколцина бежанци при настъпването Червена армия. Бежанците са едновременно такива от руснаците, но и от Хитлер и неговите военни. Действието се развива в края на Втората световна война, 1945 година.
Разказът се води накъсано, в епистоларна форма, пише или разказва всеки един от героите – бежанци. Пред читателя за разкрива стъпка по стъпка трудният път на бягството, на промъкването, на страха, бедите и рисковете, смъртта, която дебне на всяка крачка. Наред с биографията на всеки от разказвачите, се разкриват факти и исторически данни за войната, за положението на хора като тях – различни, обикновени, тъжни…хора, с разбити от войната животи, разбити мечти, излъгани очаквания….
Групата достига целта си – достига до кораба „Вилхелм Густлоф“, който е предвиден за евакуацията на оттеглящи се войници, ранени, както и бежанци, каквито са разказвачите – герои на романа.
Исторически корабът „Вилхелм Густлоф“ отплавал на 30 януари 1945 в изпълнение на операция по евакуация на военни и бежанци при настъплението на Червената армия, наречена „Ханибал“. Според немските архиви на борда си били качени 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Скоро след отплаването „Вилхелм Густлоф“ е торпилиран, като се смята, че жертвите наброяват 9343 души…
Хиляди удавници, загинали деца, жени, ранени…Сол при солта…
„Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала з анего от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Гуслоф е бил ликвидиран.
Корабът беше роден от смъртта.“
Романът е анонсиран от издателя като:
Най-забележителна книга на 2016 New York Times
Най-добра книга на 2016 Amazon
Най-добра книга на 2016 Goodreads, YA Fiction
Най-добра книга на 2016 Publishers Weekly
