В монографията „Постдемокрация“ проф. Крауч насочва вниманието към актуалното състояние на демокрацията днес, изковавайки удачно понятие: постдемокрация. Накратко казано за постдемокрацията е характерно закърняването на базовите институции на представителството за сметка на нарастващата роля на неизборните институции – групи за натиск (pressure groups), граждански инициативи (case groups), наднационални образувания, включително и съдилищата (които са експертни, но не и изборни), за сметка на гражданското участие в политическия процес и на парламентите като институция (наблюдението за параболичния характер на развитие на демокрацията, в резултат на което се наблюдава възвръщане на редица елементи, присъщи на преддемокрацията, към което води глобализацията на деловите интереси и фрагментацията на останалите части от населението).
Точно е наблюдението на проф. Крауч , че макар че изборите определено съществуват и могат да сменят правителства, публичният изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от съперничещи екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и вземащ предвид само малко на брой теми, подбрани от тях. Масата от граждани играят пасивна, съзерцателна, дори апатична роля, реагирайки само на подаваните им сигнали. Зад този спектакъл на изборна игра, политиката всъщност се определя на тъмно чрез взаимодействието между избрани правителства и елити, които представляват в преобладаващата си част бизнес интереси (Крауч: 2012, 11)
Т.е. това, което се случва е политика по рекламен образец (Крауч: 2012, 35): популярната журналистика, както и политиката, започва да се моделира по рекламен образец: много кратки послания, изискващи крайно ниски нива на концентрация; използване на думи за формиране на образи със силно въздействие вместо за аргументи, апелиращи към интелекта. Рекламата не е рационален диалог. Тя не изгражда един случай въз основа на доказателства, а свързва продуктите с конкретна обвързаност. Не можете да ѝ отговорите. Целта ѝ не е да въвлича хората в дискутиране, а да ги убеждава да купуват. Въпреки че приемането на нейните методи помогна на политиците да се справят с проблема как да комуникират с масова публика, това не послужи на каузата на самата демокрация.
Освен аспект на отказа от сериозна дискусия, прибягването към шоубизнеса за идеи как да се привлече интересът на публиката предвид нарастващата неспособност на модерните граждани да разберат своите интереси, и предвид нарастващата техническа сложност на въпросите, феноменът персонализация е обясним и като отклик спрямо някои от проблемите на самата постдемокрация…(Крауч: 2012, 37)
Особено внимание заслужава анализът на възхода на фирмата като институция, на глобалната форма като ключова институция на постдемократичния свят и съпътстващите явления – дерегулация на трудовия пазар, роля на корпоративната култура, нарастваща несигурност на работната сила и особената власт, която придобива корпорацията: „Колкото по-мощна става фирмата като организация, толкова повече власт придобиват онези, които заемат управленски позиции. Те придобиват още повече власт, когато държавата им отстъпи организирането на собствените си дейности и скланя глава пред превъзходството на техните експертни възможности…“(Крауч: 2012, 54)
Накрая – потребителят е възтържествувал над гражданина. Комерсиализацията на гражданските услуги снижава гражданското им качество (Крауч: 2012, 91)
Според Крауч, масово изтъкваният довод в полза на приватизацията, че това ще деполитизира даден промишлен отрасъл или дадена услуга и ще предостави гаранции срещу корупцията, е крайно неискрен. Далеч от това да намали възможностите за корупция във взаимоотношенията между правителство и бизнес, тази стратегия значимо ги увеличава, създавайки също особен клас от фирми със силно привилегирован политически достъп…(Крауч: 2012, 104). Така с превръщането им в посредници между публичния принципал и частните агенти, професионалните и техническите знания се прехвърлят към вторите и като последица и твърде скоро един от сериозните аргументи в полза на частните контрактори ще бъде, че само те имат релевантната експертиза.
Крауч подробно изследва триъгълното отношение (по Фридланд ((Feedland, M.R. The Marketization of Public Services. – in: Citizenship, Markets and the State. Eds. C. Crouch, K. Eder and D. Tambini. Oxford, 2001): правителство-гражданин-частен доставчик и как публичните услуги се превръщат в постдемократични: оттук нататък правителството е подотчетно на демоса само за общата политика, а не за нейното детайлно прилагане и накрая в системата на поддоговаряне по веригата става все по невъзможно да се търси отговорност в правния лабиринт от множество свързващи договорни условия.
Книгата е задълбочен анализ на съвременното състояние на постдемокрация, за която е характерно все по- видимо затваряне на политиката в своя собствен свят, поддържайки връзка с обществото чрез манипулативни техники, основани най-вече върху рекламата и маркетинговите изследвания.
Препоръчвам!
