В анонса на българското издание на „Пътят към робството“ (кратък вариант) е цитиран Милтън Фридман: „тази книга е основно четиво за всеки, който сериозно се интересува от политика в най-широкия и най-тесния смисъл на думата; книга, чието основно послание е и вечно, и приложимо към широк кръг конкретни ситуации“.
Основното послание е утвърждаване на индивидуалната свобода: Ръководният принцип във всеки опит да се създаде свят на свободни хора трябва да бъде: индивидуална свобода е единствената истински прогресивна политика (Хайек, 2004: 75).
Издадена през 1944 (Hayek, F. A. The Road to Serfdom, London: Routledge, 1944) тази кратка книга е успяла да предвиди и убедително да изведе като предупреждение всички рискове, които ограничаването на свободата във всеки един аспект носи – дори, когато е с добри намерения и идеалистични подбуди.
Хайек категорично подчертава, че системата на частната собственост е най-важната гаранция за свободата. Това се дължи на факта, че контролът върху средствата за производство е разпределен между много хора, които действат независимо, така че отделните лица да могат да решават. Когато обаче всичките средства за производство са събрани в една единствена ръка – все едно, дали това е ръката на „обществото“ като цяло, или тази на някой диктатор – който и да упражнява този контрол, притежава пълната власт над хората. В ръцете на частни лица това, което наричат икономическа власт, може да бъде инструмент за принуда, но то никога не може да упражнява контрол върху целия живот на един човек – казва Хайек. Когато обаче икономическата власт е централизирана като инструмент с политическа сила, тя създава една степен на зависимост, която твърде малко се различава от робството. Твърде добре е казано, че да си опозиция в страна, където единствен работодател е държавата, е равносилно да се обречеш на гладна смърт (Хайек, 2004: 45).
Също така Хайек подчертава от къде е тръгнала, както и значението на идеята да се създаде политическа партия, която да обхваща всички дейности на отделния човек от люлката до гроба, която претендира да определя неговите възгледи за всичко (Хайек, 2004: 45).
Според Хайек планирането довежда до диктатура, защото диктатурата е най-ефективното оръдие за принуда и като такова е от съществено значение, ако трябва да се постигне централно планиране в широк мащаб…. Една истинска „диктатура на пролетариата“, дори ако по форма е демократична, ако тя се залови централно да насочва икономическата система, по всяка вероятност ще унищожи личната свобода толкова пълно, колкото която и да е автокрация (Хайек, 2004: 53).
Затова, индивидуалната свобода не може да се примири с върховенството на една единствена цел, на която цялото общество е непрекъснато подвластно – заявява Хайек.
Извеждайки негативите на колективизма що се отнася до независимото, индивидуално мислене, Хайек казва: „Няма буквално нищо, което праволинейният колективист да не е готов да извърши, ако то ще послужи „за доброто на всички“, защото за него това е единственият критерий за това какво би трябвало да се прави…
Щом един път човек приеме, че отделният индивид е само оръдие в служба на по-висша общност, наричана общество…, повечето от характеристиките на тоталитаризма, които са ни вдъхвали ужас, изведнъж следват по необходимост. От колективистична гледна точка нетърпимостта и бруталното потъпкване на всяко несъгласие, измамата и шпионирането, пълното незачитане на живота и щастието на отделния човек, стават нещо естествено и незибежно“ (Хайек, 2004: 53).
Забележителна е мисълта на Хайек, свързана с „извращаването на езика“ или подмяната на понятията: Най-ефективният начин да се накарат хората да припознаят като свои ценностите, на които трябва да служат, е ако те се убедят, че става дума по принцип за същите идеали, на които са държали винаги, само че дотогава не са ги разбирали и схващали истински. И най-ефикасната техника за постигане на тази цел е да се използват стари формулировки, но подменено съдържание. Малко са характерните белези на тоталитарните режими, които са толкова объркващи за повърхностния наблюдател, и в същото време толкова показателни за целия интелектуален климат, както пълното извращаване на езика“ (Хайек, 2004: 58).
Най-пострадала в това отношение, според Хайек е думата „свобода“, отбелязвайки, че всъщност почти във всички случаи, когато свободата е била потъпквана, това е ставало в името на някаква нова, обещана на народа свобода…
В частта, посветена на върховенството на закона, Хайек отбелязва, че то именно, наред с липсата на законови привилегии за различни, определени от властта групи или хора – гарантира равенството пред закона, което е противоположно на деспотичното управление…. (Хайек, 2004: 62)
„…Ако законът постанови, че някой борд или власт може да върши каквото си ще, то всичко, което този борд или власт правят е законно – но техните действия със сигурност не са подчинени на върховенството на закона. Като му се дадат неограничени правомощия, и най-произволният режим може да се узакони – по такъв начин и демокрацията може да се превърне в най-завършения деспотизъм, който можем да си представим“.
Хайек завършва с мисълта, че нищо не е по-фатално от днешната мода, на която робуват интелектуалните водачи, да превъзнасят сигурността за сметка на свободата. От съществено значение ще бъде отново да осъзнаем факта, че свободата може да се постига на определена цена, и че ние като отделни лица трябва да имаме готовността да понесем тежки материални жертви, за да я запазим.
Трябва да достигнем отново до разбирането за свободата, доминиращо англосаксонските страни, което Бенджамин Франклин е изразил в едно изречение, еднакво валидно и за отделните хора, и за нациите: „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ (Хайек, 2004: 74-75)
В заключение трябва да се бърне внимание на брилянтните уводи към труда на Хайек, които са поместени в изданието: на д-р Николай Неновски от ноември 2004, увода на Джон Блъндел от ноември 1999 – Хайек, Фишър и пътят към робството, както и Предговора към краткия вариант на Пътят към робството, публикуван в Рийдърс Дайджест.
В предговора на българското издание на д-р Н. Неновски (от 2004 г.!) са включени забележителни наблюдения, които към днешна дата са все по-очевидни. Изхождайки от възгледите на Хайек, за които стана дума по-горе, а именно, че Хайек вижда в планирането, в икономиката на благосъстоянието и в централизираното преразпределение основните заплахи за човешката дейност…и че тенденциите към планиране (от безкористни и користни подбуди), рано или късно логически водят до тотално ограничаване на човешкия избор, т.е. до робство (дефинирано като състояние, в което не можеш да избираш, да разполагаш със себе си, с продуктите на своя труд и със своите знания – като в крайна сметка се обезличаваш) (Неновски, 2004: 11) прави очевиден сблъсъка с процеса на конструиране на ЕС… и предвиждането, че рано или късно цялата днешна философия на построяване на ЕС ще бъде поставена под съмнение…(имат се предвид най-вече хилядите регулации и наредби, механичната конвергенция и др.), подчертавайки, че е мислима и друга Европа – на свободния избор и обединението (въпреки различията) (Неновски, 2004: 17).
Ще завършим с два цитата от текстове, написани от Хайек за обложката на първото издание, включени в българското:
В една централно планирана система не можем да ограничим колективните действия само до тези, за които има съгласие; в нея насилствено ще се налага да постигнем съгласие по всичко, за да може да се предприеме каквото и да е действие.
***
Всички ще спечелим, ако успеем да създадем свят, в който спокойно могат да съществуват малки държави.
Даниела Симеонова-Коруджиева
