Последната книга от трилогията, след „Мочурища“ и „Тъмни приливи“ е „Утринните земи“. В нея цикълът се затваря – политически отново и отново се започва борба за свобода, за права и справедливост (линия, разкрита умело чрез съдбата на героя Нед Фериман, започнал своята битка за свобода в армията на Кромуел, потърсил пристан в едно илюзорно справедливо общество в Нова Англия, но разочарован върнал се за да участва в битките, водени от херцог Монмът и по-късно от Вилем Орански). В битието на рода на Алинор, след бурния свят на Лондон, търговията и новия свят на печалби, завръщането в мочурищата на Фулмайър е спасително.
В трите книги е обрисуван променящия се свят, в който рода на Алинор Рийки живее и се променя, заменил едно робство и угнетение – на крале и църкви, с друго – на пари и печалба, но не справедлива, а чрез робство и кръв на хора и народи, използвани единствено за обогатяване на стария свят. Новият Свят е не по-малко жесток – такава е съдбата на множеството индиански племена, избити, унищожени, изпепелени, а малцината оцелеели – превърнати в роби на новите бели господари. В Барбадос – колонията, създаваща богатства чрез робския труд в захарните плантации, биват изпращани и бели бунтовници, заловени и изпратени на каторга след бунта на херцог Монмът срещу края. Там трябваше да се озове Нед Фериман, ако не беше спасен и заменен от индианката, която той купува в Нова Англия за да спаси и освободи. В Барбадос, все по-забогатяващ търговец, се озовава неговият племенник, сина на Алинор – Джони, който малко по малко потъва в света на изкушаващите печалби от робския труд в колониите. Той смята, че е справедливо да остане заради възможността за забогатяване и ще се върне в Англия след като натрупа богатство.
„Никога няма да си достатъчно богат – предсказанието на Нед прозвуча като скръбно проклятие. – Там е работата с богатството и влиянието. Научиш ли се да го искаш – това е единственото, което научаваш. Не се научаваш на удовлетворение, само искаш още. Никога няма достатъчно. Никога няма да бъдеш достатъчно богат, Джони и ще умреш неудовлетворен.“
