Вече писах за разказа „Безупречен свидетел“, част от сборника с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носещ именно заглавието на разказа „Безупречен свидетел“. Сега ще споделя препоръките си за разказа „Глас“. Затрогващ и мистичен по един особен за Балканите начин. Разказът на Луиза Кадиян е прекрасен. Млад мъж, бежанец, загубил гласа си от мъка и болка. Напуснал род и родина, напуснал и загубил своето всичко, като няма мете на гарата в София. Спомня си живота преди, привижда му се котаракът Хипократ, загубен, останал в предишния му живот. Докато странният мъж глас обикаля като някой луд да търси рижият несъществуващ или съществуващ, но в друг живот сякаш, котарак, читателят спомня старата София, гарата, стражарят, „Антим първи“ и „Цар Симеон“, Женския пазар и образите там – шопи, турци и всякакви. „Женският пазар миришеше на разтопен сняг и семки. Зави му се свят от разноцветната какафония на подканящите гласове на продавачки, кудкудякането на кокошки и фалшивата мелодия на латернаджията, която смътно напомняше любовна песен от родния му край…“
Posts From Даниела Симеонова-Коруджиева
„Малкият приятел“ е роман, издържан напълно във вече познатия елегантния стил на писане на американската съвременна писателка Дона Тарт. Както безспорно „Щиглецът“, с който Тарт печели награда „Пулицър“ и „Тайната история“, романът „Малкият приятел“ също безсъмнено може да бъде много високо оценен. Професионално, интелигентно и увлекателно написана южняшка история в открояващ се и забележителен стил. Романът е високоиздържан художествено, сюжетно, с увлекателен разказ, през цялото време читателят сякаш е в очакване в застиналото мъчително време в малкия южняшки забравен от Бога град да се случи отново нещо тайнствено, необяснимо и зловещо.
“И небето се отвори“ е сборник разкази, издаден през 2021 г. от издателство „Фабер“. Авторката - Евелина Пенева е преводач на художествена литература от Кюстендил, сборникът разказва автентични истории с дълбока мъдрост и разбиране за човека и хората въобще. Езикът в книгата е истинско богатство, авторката използва стотици стари изрази, думи и словосъчетания с невероятно майсторство, превръща сборника в уникална банка от думи, които иначе вероятно биха изчезнали. Биха били забравени и загубени. Сега читателят може да се наслади на това богатство и да потъне в мъдростта и философията на живота. Покрай историите за Ябанджийския род са нанизани много истории за отпътувания и завръщания, съграждане и запустение от тази земя по Струма, та до Оня свят. Разказите са не само увлекателно написани и интересни, но особено пленителни за читателя, свързан с Кюстендилския край и въобще Югозапада. Историите са и мистични, и пълни с житейска мъдрост, затрогващи и човешки.
За читател, който обича съвременни разкази от български писатели, след сборника с разкази на Валентин Пламенов „Разкази на едно софийско копеле“, който ми е любим, много рядко попадах на емоционални и искрени, силни и така достоверни разкази за циничната, грозна и тъжна реалност, но и все пак, някак си, оптимистични. Затова съм щастлива, че попаднах на разказите на Луиза Кадиян. Сборникът с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носи заглавието на разказа „Безупречен свидетел“. Разказите са кратки, увлекателни, написани с много точен рисунък и стил, така че да грабват читателското внимание, без да дотягат с поучителност, протяжност и излишно описателство. „Безупречен свидетел“ е точно такъв - драматичен, с доза ирония и тъга, смесени така, че разказът да развълнува, без да стане мелодраматичен. Разказът е и с неочакван край. Неочакван, но силен. Героинята, която разказва и стилът й, напомнят на Рьоне Мишел от „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери. Действително, разказът е впечатляващ и го препоръчвам, както и сборника с разкази „Безупречен свидетел“.
Разказът „Перфектното убийство“ е първият разказ с неочакван край от сборника с разкази на Джефри Арчър „Шах и мат“ на
За иронията и игрите на съдбата, за случайностите и късмета. И за това, че съдбата помага на смелите. Издаден на български през 2018 г. от изд. „Бард“, романът наистина е измамно безгрижен. Всъщност способен да разкрие цинизма на света на парите, в който без тях си никой. Личността няма значение, всеки е заменим и лесно се открива нов компаньон за забавленията на богатите и овластените, било във Вашингтон, било в скъпите курорти на Европа. Главният герой Дъглас Граймс е пилот, уволнен поради открит при рутинен преглед лек проблем със зрението. Това променя живота му, амбициите му и очакванията, които е имал. Всичко, за което е работил и към което се е стремил, изчезва с едно мигване. Напускайки града и света, който е имал, Граймс започва нощна работа на рецепцията на хотел. През една от нощните смени гост на хотела почива. Дежурният рецепционист установява смъртта, както и че парите в портфейла не са откраднати. Но странно голяма сума пари е скрита небрежно в евтин калъф. Граймс променя живота си кардинално с откритата огромна сума пари в брой. Но случайностите, за добро или лошо, странните игри и намигвания на добрата съдба, тепърва предстоят.
Размисли и фрагменти в есеистична форма. Приятни за четене фрагменти, непреходни заключения и напътствия към човека. Досег до римската мъдрост 18 века по-късно от времето, в което е живял авторът Марк Аврелий.
„Чамкория“ е чуден роман. Невероятно талантливо написана книга е. Също както и „Възвишение“, разбира се. Героят Славе е наистина много плътен образ, широк социалист от 20-те. Има страхотни попадения – когато разказва за „тъй нареченото си семейство“, за „тъй наречената си жена“, за политиката, за войната, за хората, за българите и мн. др. Да, така беше и с „Възвишение“. Езикът тук е също различен, доста твърдо „е“-кащ, уникално, чудно просто... Животът и размислите на героя са увлекателно написани, автентично звучащи (нещо, което не може да се каже за много съвременни български романи, които са пълни с изкуствено звучащи диалози и тегави „размисли“). Тук са леещи се по невероятен начин, приятни за четене, но и силни по смисъл. Увличащи те и в епохата, и в живота на героя. Светът е точно такъв, какъвто е през очите на Славе - шЕфьора на омнибус, купен на лизинг. Комично и трагично едновременно. И всичко това в една достоверно уловена страшна епоха. 20-те години на XX век, когато в България се сблъскват различни военно-политически и идеологически формирования. Както разказва Славе, всеки е запасал по един пищов и е готов да те гръмне….
В сборника с проза – разкази есета и новелата „Лансароте“ от 2000 г. , (издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева) са скицирани контурите на много от героите, идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Препоръчвам сборника. Истинско удоволствие е да се чете Уелбек, да се четат неговите смели и непретенциозни, нефризирани, нито политически коректни текстове. За разлика от много от сладките, политически правилни и сдържани текстове на интелектуализиращи себе си модерни писатели.
Разказът „Да излезем от XX век“ също е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Всъщност е по-скоро есе. Уелбек размишлява за литературата и прави много сполучливи оценки: „Литературата не служи за нищо. Ако служеше за нещо, левичарската паплач, която монополизира интелектуалния дебат в продължение на целия XX век, нямаше изобщо да съществува..."