Когато се върнем от чужбина, ние все донасяме нещичко от наука и техника, без да можем да пренесем чуждите индустриални тайни, капитали и пазари. Едно нещо обаче ние положително донасяме: европейски вкусове към живота, европейски образци на харчене; лукс, моди, бижута, декоративен блясък и всевъзможни средства за показ. Висшите среди у нас безспорно могат да имат всичко това в нашенски мащаб. Трагедията почна, когато интелигенцията на средните слоеве у нас се зае да им подражава....
Posts From Даниела Симеонова-Коруджиева
Тара пише мемоарите си за да излекува себе си, душата си и да намери път към успокоението в бъдещето. В този смисъл, бих определила романа не просто като интригуващ разказ за един нетипичен начин на живот в Америка, Айдахо, в малка мормонска общност, а като задълбочена съвременна психологическа проза, която дълбае пластовете в човешката душа. Авторката сама признава, че романът е нейното чистилище, нейната изповед и истина, написването на която я спасява и й дава сили да продължи живота си по свой път. Езикът описва точно и хладнокръвно всичко случило се, дори без да съди, без да показва гняв. Сякаш изписването, като прецизно воден дневник, спасява пишещия от съмнение в собствените му възприятия и нормалност. За това може да се каже, че романът е умиротворяващ разказ за една дълга и мъчителна битка за освобождаване, за отстояване правото на собствената личност, окована в един налудничав и самодостатъчен малък свят. Дали е трансформация, метаморфоза, лицемерие, предателство? „Аз я наричам образование“, пише в края на историята Тара Уестоувър. Запомнящ се е и авторовият подход да започва главите с препратки към библейски фигури, извадки от евангелията или други ерудитски препратки като например „Свадлива жена в широка къща“ – „По-добре да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща“ (Книга Притчи Соломонови, 21:9, стр. 338) или препратката към цитата от „Осемнадесети брюмер“ на Луи Бонапарт от К. Маркс, че историята се повтаря – първо като трагедия, после като фарс, каквото е заглавието на 31. глава и т.н. Авторката прави бележката, че разказната история не е за мормонизма, която религия все пак присъства съществено в романа, а е и част от научните интереси и изследвания на Тара Уестоувър. Историята не е и за която и да било друга форма на религиозна вяра. „В нея се разказва за няколко типа хора, някои от които са вярващи, други не са; някои са добри, други – не. Авторът отрича всяка позитивна или негативна връзка между двете.“
Отново чудесно издание на издателство „Изток-Запад“ от 2018 година. Дъглас Мъри е британски журналист, основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на тинк-танк обществото "Хенри Джаксън", както и редактор на елитното британско списание за култура и политика "Спектейтър". В „Странната смърт на Европа“, свободно от цензура, са представени изключително ценни и смели допускания и критики, разсъждава се върху едни от най-наболелите проблеми и теми от съвременния европейски дневен ред, които обаче рядко получават трибуна и обговаряне, различно от официалното, дори официозно представяне на въпросите. Мъри въвежда, изхождайки от констатацията, че днес Европа няма никакво желание да се възпроизвежда, да се бори за себе си и дори да се защити в спор, т.е. намира се в последното действие (преди края) заради две едновременни и взаимосвързани обстоятелства, „от които е почти невъзможно да се възстановим“ – масовото пренасяне на цели народи в Европа, т.е. места, които приличат например на Пакистан във всичко, освен по локацията си. И само по себе си това не е така фатално, ако не е налице и второто обстоятелство – че Европа изгуби вяра в собствените си убеждения, традиции и наследство.
Стефан Цвайг пише този роман-приказка в началото на своя писателски път. А казвам, че е роман-приказка, защото силно напомня преображението, познато от приказката за „Пепеляшка“. Мотивът за феята-кръстница, подпомогнала преобразяването, първоначално само с дрехи, но впоследствие идва и преображение в себеусещането, силата и увереността. Романът започва с тъжно описание на тягостния военновременен свят и унилото положение продължаващо и след войната. Той е особено силно видим в Автрийската провинция, където живее и работи в пощенската станция Кристине Хофленер. Действително съдбата на Кристине е представена като пряка и естествена последица на света, в който е израснала и който я е формирал. Който е превърнал младото момиче в тъжна, безинтересна част от семплия и еднотипен интериор на пощенската станция. Затова шокиращ и силно контрастен е светът на богатите, с който Кристине се сблъсква, поканена от заможните си леля и чичо, дошли от Америка за почивката си в Европа. Бедно облечена, неуверена, уплашена, пристигайки в Швейцарския богаташки курорт, тя се чувства не на място. Това е декорът, на който се разиграва приказното преображение. Приказката за Пепеляшка оживява в самия живот на 28-годишната пощенска служителка. Този непознат за нея живот, със светлина и удоволствия, разбира се, я пленява, безпаметно увлича. И досущ както часовникът бие полунощ и магията свършва, внезапно свършва и нейното гостуване. Разбира се, заблудата, макар и неволна, че тя е една от богатото, доволно от себе си и живота общество, е разкрита. Тук започва втората, по-силна част от романа, а именно частта, в която Стефан Цвайг разкрива грозното лице на бедността, на мизерията и отчаянието в следвоенна Австрия. Показва силата на парите, тяхното огромно всъщност значение, особено когато ги нямаш, както пише авторът. Смазана от бедността и отчаянието, вместо своя принц, Кристине среща Фердинанд, участвал във войната, загубил младостта и илюзиите си, така както ги е загубила и тя.
Разказът е от името на Смъртта. Започва със силното: „ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ - ТИ ЩЕ УМРЕШ.“ Определено това е необичаен подход, но, оказва се, изключително уместен за историята, която разказва. Мястото е Германия, Молкинг, времето е - на Третия райх. Малката Лизел Мемингер е крадецът на книги, а първата книга, която взима без разрешение е „Наръчник на гробаря“, малка черна книжка, която малкият, около 14-годишен гробар, изпуска на снега на погребението на нейния брат. Братчето на Лизел умира във влака, докато пътуват с майка си, за да бъдат дадени в приемно семейство. На улица „Химел“ или „Рай“. Новите й родители са Роза и Ханс Хуберман. Ханс Хуберман е таткото, който я научава да чете, който я утешава и успокоява, който е до нея за да отнеме кошмарите й. Роза е с малко вулгарен език, но сърдечна жена, която се превръща в мама за Лизел. Особено място в живота й има Руди Щайнер, момчето с лимонено жълти коси, както и Макс, който оцелява, до когато е възможно, в мазето им. Книгата е нежен и затрогващ разказ за ужасите, за мъката на добрите хора в тези ужасни години и за човешкото достойнство, намерило начин, все пак, и в тия времена да съществува. Разбира се, на висока цена. Уникалният писателски подход пък прави романът нов и непознат поглед към времето на Хитлер и Втората световна война в Германия.
Разказът се води като дневник от името на Джейн Болейн (вдовица на брата на Ана Болейн Джордж, екзекутиран от Хенри VIII), Анна от херцогство Клев, следващата му съпруга и Катрин Хауърд, млада и амбициозна представителка от влиятелния род Хауърд (към който също принадлежат Мери и Ана Болейн). Филипа Грегъри насочва вниманието и към недотам известния факт за личността и постижението на Анна Клевска – във време, в което жената е придатък, несамостоятелна част от домакинството о на баща си, брат си или съпруга си, тя успява да постигне споразумение за самостоятелно домакинство, самостоятелна издръжка и независим живот. Ана Клевска не просто успява да оцелее, а осъществява невъзможното дотогава за жена. Наследството на Болейн се оказва тежко – Катрин Хауърд е обезглавена, Джейн Болейн, нейната придворна дама и съюзница (всъщност преследваща собствените си интереси) е обезглавена. Така както Ана Болейн и нейния брат Джордж Болейн, срещу които тя бе свидетелствала за да отведе на ешафода. (Историята е част от „Другата Болейн“). След тях не остава нищо освен спомените и историята.
Поредицата продължава с още една интересна историческа драма. А именно - историята на Мери Стюарт, кралица на Шотландия и нейното пленничество в Англия. Автор на множество заговори срещу братовчедка си Елизабет Тюдор и Англия е оставена в плен и пазена от граф Шрусбъри. Всъщност по-интересна е историята на граф Шрусбъри и графинята – Бес Шрусбъри или Бес от Хардуик, интелигентна, практична и значително изпреварила времето си жена. Тя и графът са разорени, докато изпълняват възложената им от Елизабет Тюдор задача да са домакини на Мери Стюарт. Бес загубва освен състоянието си, също и съпруга си, който се влюбва в кралицата на Шотландия.
Част от серията за Тюдорите (The Tudor series). Увлекателна, исторически достоверна, също както и останалите книги от историческата поредица. Неслучайно авторката Филипа Грегъри, историк и д-р по литература на XVIII век е наричана "кралица на историческия роман" – романите й за Тюдорите са блестяща картина на епохата – събитията, нравите и дори духът на времето е точно уловен и завладяващо пресъздаден. Надеждите за край на религиозните гонения, допускани от католичката Мери се оправдават. Едно от първите управленски решения на кралица Елизабет е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което слага началото на англиканството. Романът на Филипа Грегъри проследява тази бурна епоха и сложните отношения, както и на любовта на Елизабет към нейния довереник лорд Робърт Дъдли. След възкачването на Елизабет лорд Робърт Дъдли започва своето ново издигане и реабилитиране и участие в държавническите дела на Англия.
Втората книга от серията за Тюдорите (The Tudor series). Увлекателна, исторически достоверна, също както и останалите от поредицата. След Хенри VIII наследник на короната е болнавия млад Едуард, след чиято смърт се възкачва Мери, дъщерята на Хенри и Катрина Арагонска. А шутът на кралицата е младата еврейка Хана Верде (Грийн), която след бягство от Испания се озовава в Англия, в двора на крал Едуард, а впоследствие и на кралица Мери. Самата тя, притежаваща силна интуиция, дарба или „зрение“ е взета в двора и като шпионин от заговорниците срещу Мери. Вярна едновременно и на Мери, и на наследницата й Елизабет, Хана живее нелекият живот на довереник в сложния свят на дворцовия живот, кроежи и религиозни условности.
Първата книга от серията за Тюдорите (The Tudor series). Увлекателна, исторически достоверна. Разказва историята на крал Хнри VIII и първите три от неговите шест жени. Драмата и историческата значимост на остраняването на кралица Катерина Арагонска и влиянието и ефектът на Ана Болейн – втората съпруга, която дава началото и прави възможно отстраняването на съпруги, нещо немислимо дотогава. Поради откъсването от Римокатолическата църква и безграничната власт и влияние на краля.