Книжката за деца „За теб аз пея. Писмо до дъщерите ми“ е с текстове на Барак Обама, илюстрации на Лорън

„…на грешниците трябва да прощаваме, не на праведниците..“ Кратък разказ за моралните изпитания на човека, на бащата, който трябва да обвини своя син. И неочаквана морална позиция от един изпаднал грешен свещенослужител, който вместо обвинително писмо на баща към съгрешилия син, казва просто: „Не го изпращай..“ „Прости му.. а за добрината ти Бог ще прости и на теб…“

Част от сборника „ Добре дошли в маймунарника“ (на български език 1994), разказът „Харисън Бержерон“ (1961) е за ужасяващото общество на равенството. Тоталното, дистопично равенство, което е повече от плашещо, немислимо. Това е парадокс, доколкото ние сме свикнали да възприемаме идеята за равенството като безпротиворечиво благо, ценност, която не подлежи на дискусия. Но какво всъщност е равенството? И до къде се простира? И до къде може да достигне стремежът към равенството? Защото хората не са равни. Равенството не бива да е изравняване на способностите. Равенството би трябвало да се простира до гарантирането на равни права и защитата им от закона. Но възможностите на всяка отделна личност не са равни. Нито физически, нито интелектуално и безмерният стремеж към изравняване е действително един дистопичен кошмар. В обществото, което Вонегът рисува в разказа „Харисън Бержерон“ властите предприемат крути мерки към хората с повече физически дадености – по-атлетичните биват натоварени с тежести, които да носят перманентно, за да не изпреварват тези, които не са така атлетични, по-интелигентните носят в ухото си слушалки, с които мозъкът им е атакуван с постоянен шум и звуци, които никога да не позволят интелигентният да се замисли и да достигне до изводи, по-малко интелигентните нямат нужда от „заглушаване“ на мозъка. Противопоставянето на вездесъщата система за уравняване на хората биват преследвано от закона.

Вече писах за разказа „Безупречен свидетел“, част от сборника с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носещ именно заглавието на разказа „Безупречен свидетел“. Сега ще споделя препоръките си за разказа „Глас“. Затрогващ и мистичен по един особен за Балканите начин. Разказът на Луиза Кадиян е прекрасен. Млад мъж, бежанец, загубил гласа си от мъка и болка. Напуснал род и родина, напуснал и загубил своето всичко, като няма мете на гарата в София. Спомня си живота преди, привижда му се котаракът Хипократ, загубен, останал в предишния му живот. Докато странният мъж глас обикаля като някой луд да търси рижият несъществуващ или съществуващ, но в друг живот сякаш, котарак, читателят спомня старата София, гарата, стражарят, „Антим първи“ и „Цар Симеон“, Женския пазар и образите там – шопи, турци и всякакви. „Женският пазар миришеше на разтопен сняг и семки. Зави му се свят от разноцветната какафония на подканящите гласове на продавачки, кудкудякането на кокошки и фалшивата мелодия на латернаджията, която смътно напомняше любовна песен от родния му край…“

“И небето се отвори“ е сборник разкази, издаден през 2021 г. от издателство „Фабер“. Авторката - Евелина Пенева е преводач на художествена литература от Кюстендил, сборникът разказва автентични истории с дълбока мъдрост и разбиране за човека и хората въобще. Езикът в книгата е истинско богатство, авторката използва стотици стари изрази, думи и словосъчетания с невероятно майсторство, превръща сборника в уникална банка от думи, които иначе вероятно биха изчезнали. Биха били забравени и загубени. Сега читателят може да се наслади на това богатство и да потъне в мъдростта и философията на живота. Покрай историите за Ябанджийския род са нанизани много истории за отпътувания и завръщания, съграждане и запустение от тази земя по Струма, та до Оня свят. Разказите са не само увлекателно написани и интересни, но особено пленителни за читателя, свързан с Кюстендилския край и въобще Югозапада. Историите са и мистични, и пълни с житейска мъдрост, затрогващи и човешки.

За читател, който обича съвременни разкази от български писатели, след сборника с разкази на Валентин Пламенов „Разкази на едно софийско копеле“, който ми е любим, много рядко попадах на емоционални и искрени, силни и така достоверни разкази за циничната, грозна и тъжна реалност, но и все пак, някак си, оптимистични. Затова съм щастлива, че попаднах на разказите на Луиза Кадиян. Сборникът с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носи заглавието на разказа „Безупречен свидетел“. Разказите са кратки, увлекателни, написани с много точен рисунък и стил, така че да грабват читателското внимание, без да дотягат с поучителност, протяжност и излишно описателство. „Безупречен свидетел“ е точно такъв - драматичен, с доза ирония и тъга, смесени така, че разказът да развълнува, без да стане мелодраматичен. Разказът е и с неочакван край. Неочакван, но силен. Героинята, която разказва и стилът й, напомнят на Рьоне Мишел от „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери. Действително, разказът е впечатляващ и го препоръчвам, както и сборника с разкази „Безупречен свидетел“.

Разказът „Перфектното убийство“ е първият разказ с неочакван край от сборника с разкази на Джефри Арчър „Шах и мат“ на