Наред с множеството исторически примери и препратки, особено интересно е представянето на развитието и историята на човечеството като история на информационните мрежи. От мита и разказа, през свещените книги, печатните произведения от ранната модерност, през технологиите на индустриалната епоха та до днес – началото на ерата на изкуствения интелект. Дали и как изкуственият интелект ще изземе ролята както на бюрократите, така и на митотворците за които Харари говори в част първа и втора? Най-вероятно да, защото програмите с вграден изкуствен интелект вече могат да откриват и обработват данни по-добре от бюрократите от плът и кръв, а и са на път да се сдобият със способността „да съчиняват разкази по-добре“.