«Да се изисква сериозно от хората да убиват хора и да бъдат готови да умрат, за да процъфтяват търговията и промишлеността на оцелелите или да расте потреблението на техните внуци, е жестоко и безумно. Явна измама е следователно да се клейми войната като човекоубийство, а след това обаче да се изисква от хората да водят война и да убиват, както и да се оставят да бъдат убивани, така че „вече никога да няма война“ (Шмит, 2008: 45).
***
И заблуда би било да се вярва, че един народ би могъл, чрез декларация за приятелство с целия свят или чрез доброволно разоръжаване да заличи различието приятел-враг. Така обаче светът не е деполитизиран, нито пренесен в състояние на чиста моралност, правовост или стопанственост. Ако един народ се плаши от мъките и рисковете на политическото съществуване, то все ще се намери друг народ, който да го отърве от тези мъки, тъкмо поемайки неговата „защита срещу външни врагове“, и със самото това – политическото господство; тогава вече покровителят определя врага, по силата на вечната взаимовръзка между защита и подчинение (Шмит, 2008: 49). »
