Даниела Симеонова-Коруджиева
Simeonova-Koroudjieva, D. (2025). За „Америка и американците“ от Алексис дьо Токвил. Zenodo. https://doi.org/10.5281/zenodo.16084258
Издадена от Изток-Запад през 2004, „Америка и американците“ (1850) е основополагащ културологичен (или по-скоро антропологически) труд. Културологичен именно, защото изследването на американската демокрация е базирано на наблюдението върху корените ѝ – най-вече върху нравите, обичаите и културата на американците. Тези, които изграждат американската демокрация са носителите на особения дух на Америка, без който Америка щеше да бъде много различна.
Книгата се състои от три части, във всяка от тях Токвил прави анализ на американското общество през различни перспективи – така че даде една пълна картина и задълбочено разбиране за американската демокрация, за равенството, на което се основава и свободата, законите, участието и пр.
Токвил многократно подчертава уникалната характеристика, родила Съединените щати – равенството в условията. Този факт има необикновено влияние върху хода на обществения живот, направлява обществения дух и дава определен характер на законите.
Започвайки с потеклото на американците, Токвил подчертава, че „Народите винаги носят отпечатъците на своето потекло. Обстоятелствата, които са придружавали раждането им и са служели за тяхното развитие, влияят върху остатъка от техния път“ (Токвил, 2004: 313). Отбелязва езиковата връзка – „може би най-силната и най-трайната връзка, която е в състояние да обедини хората“ (Токвил, 2004: 315), както и фактът, че първите заселници не са имали никакво понятие относно превъзходството на един човек над друг, защото „съвсем не щастливците или силните на деня са напускали родината си; а бедността, както и нещастието са най-добрите гаранции за равенство, които някога са били познати сред хората“ (Токвил, 2004: 316).
Още с първите закони е отхвърлена системата на поземлената аристокрация, защото именно в земята се корени аристокрацията, пише Токвил, не привилегиите я създават, а наследствено предаваната поземлена собственост.
Разграничава се развитието на Юга, в която се въвежда робството – „позор за труда, то въвежда леността в обществото, а заедно с нея – невежеството и горделивостта, бедността и разкоша…“ и на Севера (Щати на Нова Англия) – където върху същата английска основа се очертават съвсем противоположни нюанси.
„Основаването на Нова Англия е предложило едно ново представление; всичко тук е било единствено и неповторимо.
Почти всички колонии са имали като първи жители хора без образование и без ресурси, които мизерията и безпътицата са изгонили от страната, където са се родили, или алчни спекуланти и предприемачи производители. Има колонии, които не могат да се похвалят дори с такова потекло: Санто Доминго е била създадена от пирати, а в наше време съдилищата на Англия са поели задачата да населят Австралия“ (Токвил, 2004: 318).
Заселниците на Нова Англия са част от пуританската секта на Англия. Пуританизмът е бил не само религиозна доктрина, но близък до крайните демократични и републикански теории. Първата грижа на тези преселници била да се обединят в общество и те незабавно приемат акт (политически акт, съглашение), в което се съгласяват „да се обединим в политическо общество, с цел да управляваме сами себе си и да работим за осъществяване на нашите предначертания, и по силата на този договор се съгласяваме да приемем закони, актове, наредби…..“ (цит. съч. : 322)
Токвил описва и анализира създаването на първите закони и кодекси, учредяването на различните власти, отчитайки огромното значение на религията и религиозните нрави на това общество.
Но, за да се изучат добре законодателството и нравите на един народ, трябва да се започне с изучаването на неговото обществено устройство. А общественото устройство на американците е изключително демократично – имало е тази черта още с раждането на колониите, има я и сега, казва Токвил.
Какво подчертава още господства пълно равенство, любовта към парите заема главно място, първоначалното образование е достъпно за всеки, „висшето образование не е достъпно почти з а никого“ (цит. съч. : 335), всички упражняват някаква професия (малцина са богатите), няма класа, сред която наклонността към интелектуални удоволствия да се предава по наследство, няма и наследствени свободни професии. В областта на човешкото познание се е установило едно „средно равнище“.
В политическо отношение в основата стои принципа за суверенитета на народа, който в Америка не е скрит или ялов, както у някои народи, пише Токвил, той е признат от нравите, провъзгласен от законите; той е в съгласие със свободата и реализира безпрепятствено всичките си последствия“ (цит. съч.:338).
Токвил разглежда общинското устройство и управление, учредяването и функционирането на съдебната власт (принципи на функциониране) и заключава, че в Съединените щати именно народът управлява. Народът назначава онези, които създават законите и които ги прилагат, от самия него е формирана комисията от съдебни заседатели, която наказва нарушенията срещу закона. Институциите са демократични не само по своя принцип, но и в своята реализация. В съединените щати, както и във всички страни, където властта е в ръцете на народа, мнозинството управлява от името на народа (цит. съч. : 355).
Законите, партиите, сдружаването, всеобщото гласоподаване, данъците, държавните служители, външните работи и т.н. на Съединените щати са описани подробно и анализирани от Токвил, отчитайки всички особености, принципи на функциониране и значение.
Но особено е значението за всичко това не само на религията и природните, географските условия и обстоятелства, но на нравите. Законите и нравите на англо-американците са основната причина за тяхното величие и решаващата причина, която търся, казва Токвил (Токвил, 2004: 519). Всички навици, мнения, обичаи, вярвания съставляват това, което Токвил нарича нрави и е в основата на американската демокрация (цит. съч. : 520-521).
Може да се открие връзка и препратка към значението на религиозните нрави, тяхната решаваща роля в идеята, по-късно възприета и развита и от Макс Вебер в „Протестантската етика и духът на капитализма“ от 1904. Макар фокусът на Вебер да е повече върху икономическия стремеж да се натрупа повече, то коренът му е всъщност в протестантската етика, аскетичните нрави на реформираното християнство.
Във втора част мисълта на Токвил се насочва към въпроса за равенството и свободата към които демократичните народи изпитват естествена наклонност.
Но и към индивидуализма – предполагащ индивида да се изолира от масата на себеподобните. „Така че демокрацията не само кара всеки да забравя своите прадеди, но тя освен това скрива неговите потомци и го отделя от неговите съвременници; тя непрестанно го свежда до самия него и застрашава да го затвори накрая изцяло в самотата на собствената му душа“ (цит. съч.: 566).
В третата част Токвил изследва влиянието на демокрацията върху нравите в тесния смисъл на думата и казва, че демокрацията не свързва много силно индивидите помежду им, но улеснява обичайните им взаимоотношения и подтиква оказването на взаимопомощ. Няма господарски страсти, характерни за стария свят, защото законът и общественото мнение приемат, че не съществува постоянно и естествено неравенство между прислужника и господаря, в Америка в слугинското положение няма нищо деградиращо, понеже то е свободно избрано, временно прието, т.е. просто работа. Подчинението няма морален характер.
Въпросът за правата на жените и тяхното равенство с мъжете е включен в наблюденията и анализа на Токвил и дава много интересен поглед към разбиранията на времето (1850), както в Европа, така и в Америка (Токвил, 2004: 622 и сл.).
Наблюденията на Токвил се особено важни, защото ясно описват взаимовръзките между различните проблеми на епохата – равенството и свободата и създаването на закони и институции, съответстващи, базирани на нравите и обичаите на народа, който ще ръководят и после – обратното им влияние (на законите върху нравите и обичаите). Изследването е блестящо антропологическо наблюдение върху едно цялото общество, обхващащо всички основни въпроси и проблеми в тяхната взаимовръзка (култура, религия, нрави и обичаи, наред със закони, институции и функции в управлението) и затова с огромно значение и до днес.
Алексис дьо Токвил, 2004, Америка и американците. София Изток-Запад.
Alexis de Tocqueville, 1850, De la Democratie en Amerique. Paris: Pagnerre.
