„Обезумелият философ“ е анонсирана от издателство Колибри като „модерна притча, която поставя под съмнение нашата цивилизация“. Това е точно така, защото кратката новела разказва една невъзможна история – на Сандро – университетски преподавател по философия, който смятайки, че любимата му Тифани – журналистка е ритуално убита от индианци в Амазонската джунгла наема група от бивши военни, които да го заведат в индианската общност в Амазония. Неговият план е да ги направи нещастни.
И всъщност, стъпка по стъпка, една щастлива общност бива превърната в отчуждено и озлобено общество, в което се настаняват чувства като алчност, завист, тъга, неудовлетворение. Как е възможно това?
Невинните по детски индианци се научават да искат да имат повече неща, отколкото имат нужда, да не споделят с общността, а да искат само за себе си, да заплащат, използвайки за разменна единица нещо, което е кът. Да се състезават. Да не правят това, което им идва отвътре, а това, което се котира по-добре, което се заплаща по-добре. Да забравят за удоволствието от живота, за хармонията на природата, от която са част, изолирайки се от нея със стена, с обезлесяване, с отчуждение. Семействата също се отчуждават, заради забраната да спят заедно, децата да спят с майките си.
Оказва се, че всичко, което е ясна и недвусмислена част от днешната консуматорска култура е всичко онова, което преобразява щастливите и невинни индиански общности в нещатни, отчуждени и озлобени хора.
Книгата започва с цитат от Марк Аврелий – императорът философ: „Да изживяваш всеки ден, сякаш е последен; да не се вълнуваш, да не задрямваш, да не се преструваш.“
