В сборника „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“ са включени 10 изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски.
Материалите са групирани в четири тематични кръга: Процеси в социалните групи (Райна Гаврилова, Даниел Вачков и Даниела Колева); Субгрупи: маргинализиране, изключване, преследване (Мартин Иванов, Момчил Методиев и Михаил Груев); Статутът на свободните професии (Петя Славова, Пламен Дойнов); Всекидневие и съпротива (Иван Еленков, Петя Кабакчиева);
Изследванията, публикувани в сборника са част от по-широк проект – „Преосмисляне на комунистическото минало“.
Както правилно се отбелязва в увода (Груев: 2021, 7), собствената историография на периода се определя като притежаваща характеристиките на въображаема реалност върху историческата фактология, което собствено довежда до процес на акумулиране на нова фактология след края му. Процесът е дълъг и сложен, доколкото българската историография няма традиция, на която да се опре, но пък периода на комунизма се превръща в изследователско поле, което предполага и дори изисква различни перспективи и подходи.
Особен интерес представлява студията на П. Славова, посветена на свободните професии, сред които е, разбира се и адвокатската професия (като част от адвокатурата днес е изключително ценно разбирането както за историческото ѝ просъществуване в сложната за една свободна професия тотализираща политическа система на държавен контрол).
Както се отбелязва още в авторовото въведение, стремежът на режима е бил адвокатската професия да бъде унищожена като ненужна на новия тип общество. Дори не просто ненужна, а по примера на СССР обявена за проблем в новия тип общество, отнета им е ролята на защитници, а им е отредена роля на помощници на съд на прокуратурата (Славова: 2021, 351). Авторката цитира позицията на Ленин за съдбата на адвокатите (самият Ленин – юрист и помощник-адвокат (за кратко). Цитатът е предаден от Памела Джордан, писмо на Ленин от 1905: “You must rule advocates with an iron hand and place them in a state of siege, for this intelligentsia scum often plays dirty.”; “Трябва да управлявате адвокатите с желязна ръка и да ги притиснете, тъй като тази интелигентска измет често играе мръсно.“ (цит. по Славова: 2021, 399 – Jordan, P. Defending rights in Russia: Lawyers, the State and Legal Reform in the Post Soviet Era, Vancouver, Toronto: UBC Press, 2005, 19;).
Подчиняването на професията е описано чрез различните стратегии и механизми на преследване, един от които е видим като последица и към днешна дата, а именно възвеждането на „различни консултативно-административни служби, които занапред ще консултират социалистическите граждани, за да им спестяват „пари за адвокат.“ (Славова: 2021, 401).
Отклонявайки се от фокуса върху сборника, тук е мястото да бъде споделено личното професионално наблюдение в практиката – към днешна дата, над 30 години постсоциализъм доказва осъществената промяна в манталитета и отказът от разбирането, че само адвокатурата (като независима и самоуправляваща се) може реално да защитава и отстоява правата на гражданите (които най-често са в противоречие с държавната администрация и различни държавни и санкционни органи). Липсата на култура за търсенето и консултирането с адвокат (или едва с фатално закъснение, когато проблемът е изключително задълбочен, изпуснати са възможности за защита и процесуални срокове) е последица от очакването, че някак си държавата „бди“ за частния интерес на гражданина и му спестява „пари за адвокат“, но пък е консултиран от различни служби и лица, без юридически познания и подготовка. Годините на социализма са нанесли необратима вреда в правната култура и убеждението, че може да се намери друг вид решение за проблема без да се дават пари за адвокат – който реално е единствената (конституционно гарантирана фигура, с необходимата професионална подготовка), която е способна и компетентна да извършва дейност в защита правата на гражданите (Виж повече в статията от 12 май 2017: Правозащитник е адвокатът😉 .
Авторката категорично определя целта на всички „прочистващи“ реформи с адвокатурата (Славова: 2021, 401):
„Целта на всички тези реформи, свързани с хората в адвокатурата, е да се ограничат възможностите на гражданите да се срещат с адвокат, защото това заостря важността на индивидуалния проблем. Целта е набъбващите държавни и партийни служби да поемат работата по съветването и помагането на гражданите, а то самото да се осъществява по възможност колективно, а не индивидуално. За разлика от архитекта, адвокатът се оказва зле позициониран – отнема от и се намесва в „грижата“, която режимът полага за социалистическия гражданин и трудно се превръща в част от самата „грижа“.
Самата адвокатура е подчинена на централната държавно власт в лицето на Министерство на правосъдието – отдел „Адвокатура“, която регулира и вписването в адвокатска колегия, а още от тогава датира тенденцията (видима ясно и днес) адвокатурата да се оказва „удобен пристан за пенсионирани прокурори, съдии, юрисконсулти…“ и най-вече препоръките от „важен човек“ (Славова: 2021, 402-404).
Особено интересни са данните и анализът на преноса на парадигмите на социалистическата адвокатура от СССР и периодите на развитие на съветската адвокатура, най-трагичен от които е началният – след 1917, когато адвокатурата е почти унищожена до достигането до парадигмата „адвокатът – помощник на социалистическото правосъдие“ (особена е ролята на Вишински и сценарият на публичните процеси на Сталин, в които адвокатурата има тази роля на помощник (виж. четирилогията на Рибаков, А. „Децата на Арбат“ и частта посветена на процесите срещу Зиновиев и Каменев и др.(тук).
Тази постановка за адвоката като помощник има абсурдната цел да го превърне от правозащитник в помагач на режима, което в тотално противоречие с основния принцип на адвокатската дейност, а именно за адвокатската тайна и абсолютното доверие между адвокат и доверител (клиент), която сегашният Закон за адвокатурата съдържа (включително, че адвокатските книжа са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване и т.н.), което доказва тезата за фасадно-правово общество (Славова: 2021, 406, цит. Иво Христов, И. 2007 Български правни метаморфози, изд. З. Стоянов).
Колективизацията на адвокатския труд (организиран чрез „адвокатски колективи“, способстващи контрола и лишаването от доверителност във връзката адвокат-клиент) и тласкането като помощна на осъществяваното социалистическо правосъдие, а не като равнопоставен участник в правосъдна дейност, довеждат до тотално овладяване на адвокатурата и лишаването ѝ от същности за адвокатската дейност аспекти и поставянето ѝ в принизена роля в рамките на новия тип общество.
На входа на всяка консултация (т.е. адвокатски колектив, контролиран от МП) стоял надпис: „Гражданино, търси правна помощ само чрез секретаря на консултацията. Народната власт нарежда това, за да гарантира сигурна, качествена и евтина защита на твоите права и интереси“ (Славова: 2021, 410).
Разбира се, преносът на парадигма не е напълно успешен, доколкото бива, все пак, „побългарен“ (по Ганев, Д.: 2024, Българската политическа почва…(виж. тук ).
Без да е собствено проблем само на адвокатурата, а на цялостния способ за държавно управление, е описана практиката на влияние чрез „окръжните“ писма, на специалните инструкции, директивите, вътрешни правилници и пр. актове, чрез които се оказва влияние върху всички аспекти и отношения в адвокатската дейност.
Особено внимание е отделено на съдийския и прокурорски произвол и отношение спрямо адвокатите – както в рамките на формалния процес, но и неформално (Славова: 2021, 422): „Каквато и стратегия да е обмислял за защита на своя клиент, колкото и тя законосъобразна да е, включително одобрена от секретаря на консултацията, в съдебна зала тя може да бъде пометена без обяснение и придружена с цинични подмятания от страна на съдия или прокурор. Заради отредената роля на помощница, адвокатурата всъщност е просто удобна фасада на режима, която адвокати и клиенти опитват да пробият безуспешно.“
„Адвокатът продължава да контролира „тайното знание“ на клиентите си, но начинът на употреба на това знание започва да сегментира самите адвокати на такива, които действително защитават, и на такива, които просто представляват.“ (Славова: 2024, 412). Автоката заключава, че все пак, тоталният контрол и мерките от държавата чрез МП, не успяват напълно „ да въдворят адвокатите като помощници или да ограничат общуването им с клиентите, нито пък да контролират напълно движението на паричните и „натурални“ хонорари.“ (Славова: 2021, 416).
Друга много важна последица откроена в статията е наследената система на клиентелизъм и патронажни отношения в контекста а липса на доверие в закона и институциите, формирана, може би, като механизъм да се преодолее режимът, възприет като „декор-фасада“, зад който прозират различите системи от зависимости.
