През 2025 година е публикуван последният до момента осми роман „Белязаният човек“ от Роберт Галбрейт (псевдоним на Джоан Роулинг).
Джоан Роулинг е авторката, която публикува през 2013 г. криминалния роман „Зовът на кукувицата“ под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на романа псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й.
През 2014 г. е публикуван „Копринената буба“. Следват „В служба на злото“, издадена през 2019 г., „Смъртоносно бяло“, издадена през 2021 г. Следват „Тревожна кръв“ и „Мастиленочерно сърце, издаден през 2022 г. През 2023 г. излиза седмият роман „Отприщен гроб“. 2025 година излиза осмият роман „Белязаният човек“.
„Белязаният човек“, очаквано, е вълнуващ, изключително увличащ читателя криминален трилър. Сюжетът е отново съвременен, действието се развива в днешна Европа, Лондон.
Разследва се загадъчно престъпление, уж разкрито от полицията, но всъщност удобно изоставен случай. В престъплението са умишлено въведени масонски инсигнии, други препратки, целящи да оставят точно определено впечатление за убийството и насоки отклоняващи действителното му разкриване.
До момента, в който в случая не бива въвлечена детективската агенция „Страйк и Елакот“. В този роман, наред с интригуващата работа по разследването, особено активно е развит сюжетът около привличането между Робин Елакот и Страйк.
Продължават да се развиват и усложняват, да „растат“ образите на героите – на разследващия частен детектив Корморан Страйк, който и досега е бил силен, плътен и уникален по начин, по който да се запомни и остане в съзнанието. Да остане нарицателно за детектив – както Шерлок Холмс. Корморан Страйк е съвременен, но и малко старомоден, заради ценностите, които изповядва – честност и крайна нужда от справедливост. Не само името му е лесно за запомняне, макар и така чудато, точно за да се запомни. Робин Елакот, съдружник в агенцията, също е добре измислен образ, не само като необходимото допълнение на двойката детективи Холмс-Уотсън, тя е необходима за да бъде плътен образът на самия Страйк. И самата тя се променя.
На читателя отдавна са известни чувствата и пречките пред приемането и разкриването на чувствата на двамата герои, затова задълбочаването и неизбежността на подобно развитие не са неочаквани. Може би неочаквана е решителността на Страйк да приеме и признае неизбежността на тези свои чувства.
Както всички предходни романи от поредицата, „Белязаният човек“ е напрегнат, но без излишни отклонения, написан с много добър стил. И тук има нещо от увлекателността на „Хари Потър“. Спазена е „традицията“ всяка глава да започва с мото, стих, сентенция или откъс от художествено произведение, често двусмислена, често и намек за това, което предстои…
В романа на Галбрейт (Роулинг) „Белязаният човек“ започва да се разследва убийство в магазин за „масонско“ сребро, но бива разкрита ужасяваща поредица от жестоки престъпления, нямащи нищо общо с масонството, разкрива се мрежа от престъпления, в чиято основа отново се оказва, че стои…най-малко очакваният извършител. Разкриването на истината пак е шедьовър на детективската работа, а финалът що се отнася до личната връзка между разследващите детективи остава отворен и напрегнат. Отговорите предстоят.
