Романът на Бегбеде за Уна О‘Нийл и Джером Селинджър е „нефикционален роман‘, както самият Бегбеде пише – тази книга е чиста факция – персонажите са действителни, местата съществуват, фактите се достоверни, но всичко останало е плод на въображението.
Бегбеде започва романа с това, че когато питали модната журналистика Даяна Врийланд дали нейните скандални спомени почиват на факти, тя казвала: It’s faction. Труман Капоти измислил етикета non-fiction novel – нефикционален роман – “наративна форма, която използва всички техники на изкуството на фикцията, придържайки се възможно най-близо до фактите“.
Та с всички тези важни пояснения започва романът на Бегбеде за Уна и Селинджър. Романът е написан на типичния за Бегбеде език, изпъстряйки фактите и фабулата с особени и скандални заключения и изводи, които понякога разсмиват, понякога дълбоко покрусват читателя – напр.: „Четиресетгодишните жени ме плашеха със своите неврози, същите като моите – завист към младостта, закоравяло сърце, неразрешими комплекси…..Що се отнася до мъжете на моята възраст, те до втръсване предъвкваха спомени за стари празненства, пиеха, ядяха, дебелееха и оплешивяваха, като постоянно се оплакваха от съпругите или от безбрачието си…“
Романът описва 15-годишната красива дебютантка Уна О‘Нийл – дъщеря на изоставилия семейството си писател Юдижийн О‘Нийл. В нейната история, разказана от Бегбеде прозира темата за разпадналото се семейство, травмите от това и неразрешимия комплекс на изоставената от бащата дъщеря. Селинджър е 19 – годишен младеж, който се влюбва във вече популярната красавица Уна, а самият той е представен от Бегбеде като „основателя на инфантилния фантазъм, за който развитият свят мечтае. Селинджър е писателят, който отврати хората от старостта“.
Ранната връзка между младите Уна и Селнджър е показателна за епохата, срамежлива и дръзка, развива се бурно, но без преминаване на много граници. Епохата се долавя в описанията на света и въобще живота тогава, клубове, цигари, езика, на който говорят героите.
Селинджър заминава доброволец във Втората световна война (за Бегбеде това е роман за Втората световна война и аз се съгласявам с него) и пише на Уна дълги и странни писма. В тези писма се съдържа грозната истина за войната, войната, която е грозна, зловеща и непоносима. „Никога няма да успея да прогоня миризмата на изгоряла човешка плът от ноздрите си, без значение колко дълго ще живея…“ (стр. 225)
Уна се омъжва за много по-възрастния от нея Чарли Чаплин (темата за заместения липсващ баща). Епохата на военните години, ужасът на войната от писмата на Селинджър, обществото в САЩ по време на войната и след това – неочакван Бегбеде и теми, който разтърсват. През писмата на Селинджър (наследниците на Уна отказват достъп до кореспонденцията. Бегбеде пише: „…изпитах облекчение, че не получих достъп до митичната кореспонденция. В действителност, ако бях прочел истинските писма на Джери, нямаше да съм в състояние да ги измисля“) е изследвана темата за посттравматичния синдром на войниците.
За Чаплин Бегбеде пише, че киносредите в Холивуд никога не му прощават симпатиите към СССР, нито отказа му да празнува Хирошима и Нагазаки и от най-популярния мъж за няколко години се превръща във враг номер едно. Героят от „Великият диктатор“, създателят на съвременното кино няма отпечатък от ръцете си пред „Чайнийз Тиатър“, докато изработилият униформите на СС, на Хитлеровата младеж и на Вермахта Хуго Бос притежава flagshipstore Родео Драйв и т.н. Попитал портиера на най-известното кино в света защо Чаплин отсъства от алеята му – “Because he was a commie! Май по-добре да е бил нацист?“ – пита Бегбеде.
Бегбеде пише: „ В дадени страни и в дадени епохи настъпва момент, когато хората като че ли очакват някакво важно и трагично събитие, което ще позволи решаването на всички проблеми. Обикновено тези периоди се наричат предвоенни.
Светът е готов за следващата война. Един нов световен конфликт ще заличи държавните дългове, ще стимулира икономическия растеж, ще намали свръхнаселеността… Разглезените и късопаметни деца от богатите страни подсъзнателно се надяват, че един нов катаклизъм ще освободи място за оцелелите.. Искат да оставят следа, копнеят, без да си го признават, да не идва краят на историята. Търсят нова утопия, нови разделения. Желаят нов враг за унищожение. Биха искали да ги травматизира нещо различно от поредния епизод на „Убийствен пъзел“ по ютюб. Младежта от 2014 страда по трагическите избори. Предишните поколения са ѝ завещали огромна задлъжнялост, масова безработица и замърсена планета. Екзистенциалната скука, чувството за празнота и глобалната фрустрация подхранват ужасното желание, наречено нихилизъм….“
Нефикционалният роман за Уна и Селинджър има още един супер интересен герой – разказвачът Бегбеде, който изненадва, шокира, провокира и категорично не оставя читателя безразличен или в „екзистенциална скука“.
