„Мочурища“ е исторически роман, в който Филипа Грегъри се насочва към разказването на историята през призмата на живота на малкия, обикновен човек. Докато в другите ѝ исторически романи, основните фигури и действащи лица са крале и кралици, личности, които ръководят съдбините на нации и кралства, тук значими исторически събития са разкривани като част от живота, съдбата и преживяванията на обикновени хора, въвлечени във водовъртежа на преломни събития.
„Мочурища“ е първата книга от трилогия. Следват „Тъмни приливи“ и „Утринни земи“. В „Мочурища“ главната героиня е Алинор, живееща на ръба – буквално и преносно. На ръба на сушата и морето, край мочурищата, житейски също – омъжена, но съпругът ѝ е изчезнал без вест, оставяйки я сама с две деца в суровия и беден край на Съсекс, заобиколена от недоброжелателни и лицемерни съседи. Така тя е нито съпруга, нито вдовица, нито в морето и нито на сушата. Политически тогава се случват драматичните събития от гражданска война в Англия на Кромуел и обезглавения крал – отново гранични събития и небивалото – кралство без крал.
Действието започва в Англия през 1648. Алинор, наследила от поколения дарбата на билкарството, знахарството и акушерския занаят отива в Църквата в нощта срещу Еньовден, за да узнае дали изчезналият ѝ съпруг е жив. Вместо на призрака на съпруга си се натъква на беглец – роялист.
Следват поредица драматични събития, които променят живота ѝ, както и живота и съдбата на близките ѝ – синът ѝ, дъщеря ѝ и брат ѝ. Тези събития дават ценна информация за порядките (разкриващи пуританската етика, но и жестокост, наред с невежество и религиозност), за положението на жените, брачните права и закони, както и за суровия живот в Англия през 17 век, разкриват се факти за разпространените тогава обвинения във вещерство и жестоките изпитания, налагани при обвинения за това.
