Задоволяването с неамбициозните демократични очаквания на либералната демокрация поражда самодоволство от възхода на това, което наричам пост-демокрация. При този модел, макар че изборите определено съществуват и могат да сменят правителства, публичният изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от съперничещи екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и вземащ предвид само малко на брой теми, подбрани от тях. Масата от граждани играят пасивна, съзерцателна, дори апатична роля, реагирайки само на подаваните им сигнали. Зад този спектакъл на изборна игра, политиката всъщност се определя на тъмно чрез взаимодействието между избрани правителства и елити, които представляват в преобладаващата си част бизнес интереси (Крауч: 2012, 11).
Колин Крауч, Постдемокрация, изд. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“ , София, 2012
