В сборника със заглавие „Ответен огън“, публикувани на български език 2008 г. са събрани текстове на Пиер Бурдийо, писани 90-те години.
Посветени са на актуални и днес теми като неолиберализма, глобализацията, опасността за културата и символното насилие, явления като непотизъм, фаворитизъм и клиентелизъм, всевластие на пазара и потребителя и др. (Бурдийо: 2008).
За глобализацията Бурдийо пише (Бурдийо: 2008, 34), че тя е мит в силния смисъл, ще рече могъщ дискурс, „идея-сила“, значи идея, която има в себе си социална сила, печелеща доверие. Това е главното оръжие в борбите срещу завоеванията на welfare state (социалната държава)…
В Несигурността днес е навсякъде (Бурдийо: 2008, 88) пише, че несигурността се вписва в нов тип начин на господство, основан върху установяване на общо и постоянно несигурно състояние, целящо да принуди работещия към подчинение, към приемане на експлоатацията (флексплоатация) и като последица – премахване на колективните ориентири и солидарности.
„Обаче практическото създаване на такъв дарвинистки свят, откриващ механизмите на приобщаване към труда и бизнеса в несигурността, страданието и стреса, не би могло, несъмнено да успее, ако нямаше за съучастник habitus-а на застрашените от несигурност, който несигурността поражда, и наличието на всички йерархични нива, дори най-високите, а именно сред специалистите, на резервна армия от работна ръка направена послушна чрез несигурност и чрез постоянна заплаха от безработица. Последното основание на целия икономически ред, позоваващ се върху свободата на личността е структурното насилие на безработицата, несигурността и страха, които заплахата от уволнение поражда: условие за хармонично функциониране на индивидуалистичния макроикономически модел и принципа на индивидуална мотивация в работата е в крайна сметка едно масово явление: наличието на резервна армия от безработни. Армия, която обаче не може да се нарича така: безработицата изолира, раздробява, индивидуализира, демобилизира, десолидаризира.“
Това структурно насилие, пише Бурдийо, тегне също и върху онова, което се нарича трудов договор…, а несигурността, страхът от уволнение, downsizing могат, както безработицата, да предизвикат тревога, обезсърчаване или конформизъм, а масовото приложение на електрониката, информатиката и изискванията за качество, което задължава всички работещи към повторно обучени има тенденцията да прибавя към чувството за несигурност също така чувството за недостойност, умело поддържано от йерархията.
В Културата е в опасност, Бурдийо (Бурдийо: 2008, 161)се стреми да разгласи колкото се може по-широко онова, което е гледната точка на най-напредналото изследване върху последиците, които процесът, наречен „глобализация“, може да има що се отнася до културата.
Т.е., Бурдийо разкрива, че логиката на краткосрочната печалба е точно отрицание на културата, която предполага вложения на загуба, с несигурна и много често посмъртна възвращаемост.
Подробно аргументира (Бурдийо: 2008, 165)ролята на “масовите продукти“ на индустриалната култура – одобрени от широката публика, особено от младежите във всички страни, защото са по-достъпни…., а също защото са предмет на един вид парадоксален снобизъм: за първи път в историята като шикозни се налагат най-cheap продукти на една популярна култура…Значи, „цивилизацията“ на джинсите, кока-колата, Мак Доналдс има на своя страна не само икономическата, но също и символната власт, упражнявана чрез прелъстяване, за което самите му жертви допринасят.
Парадоксално, но става очевидно, че това, което отнема на художниците близо пет века, за да създадат социалните условия, направили възможен един Пикасо: „трябвало е да се борят – както научаваме от прочита на договорите – с поръчителите, така щото техните произведения да престанат да бъдат третирани просто като стока, оценявана според нарисуваната повърхност и според цената на употребените бои; трябвало е да се борят за правото на подпис, това ще рече, за правото да бъдат третирани като автори…“, днес е застрашено чрез свеждането на произведението до продукт и стока. Бидейки завършек на дълъг период на възникване, на еволюция, тези автономни светове днес са навлезли в процес на инволюция: те са място за връщане назад, регресия на творбата към продукта, на автора към инженера или техника, пускайки в действие технически ресурси, които не те самите са измислили….. (Бурдийо: 2008, 167).
Така Бурдийо отново се връща към темата за глобализацията (Бурдийо: 2008, 168), един нов интернационализъм
„Globalization”: дума, която действа като парола или лозунг, всъщност е оправдателна маска на една политика, имаща за цел да универсализира частните интереси и особената традиция на икономически и политически господстващите сили, именно САЩ, като разпространява по целия свят най-благоприятния за тези сили икономически и културен модел, представяйки го като норма, дълг и неизбежност едновременно – като всеобща съдба, така че да получи всеобщо одобрение, или поне всеобщо примиряване…
В Да обединяваме, за да властваме по-добре, Бурдийо разкрива двойният смисъл на „глобализация“ (Бурдийо: 2008, 176).
„Globalization (на френски мондиализация): видяхме, че тя би могла, строго казано, да обозначава обединяване на световното икономическо поле или разширяването на това поле в световен мащаб…тогава „globalization” означава икономическа политика, целяща да обедини икономическото поле чрез съвкупност от правово-политически мерки, предназначени да премахнат всички граници за това обединяване, всички пречки, повечето от които свързани с националната държава, пред това разширяване. Това точно определя неолибералната политика, неотделима от икономическата пропаганда, която ѝ придава част от своята символна сила, разигравайки двузначността на понятието.
Според автора, икономическата глобализация е продукт на политика, осъществявана от множество агенти и институции; тя е резултат от прилагане на правила, умишлено създадени за особени цели, а именно либерализацията на търговията, т.е. премахването на всички национални регулирания, които възпират предприемачеството и неговите инвестиции. Иначе казано, световният пазар е политическо творение (както е бил националният пазар), продукт на една повече или по-малко съгласувана политика….
Завършвайки с империализъм на универсалното, – онзи, който се състои в универсализиране на своята собствена особеност, установявайки я мълком като всеобщ модел.
Препоръчвам!
