„Русия и русите“ представлява поредица от писма с впечатления, дневник в епистоларна форма от 1843 година. Авторът разказва в писмата си своите сурови наблюдения и описания на живота в Русия, на характера и същността на руския народ – „Русия такава, каквато е“ (pp.23).
Тези наблюдения и описания са с претенция за обективност, но не са лишени от оценки, поставени съгласно собствените виждания, а може би и предразсъдъци на наблюдателя. При все това тези наблюдения са любопитни и информативни, достатъчно интересни и за читателя от 2025 година.
Авторът признава сам (pp.20), че може би има предразсъдъци, но не може да бъде упрекнат в изопачаване на истината.
Доминиращата представа на Астолф дьо Кюстин е за липсата на свобода в Русия, липса, която е в основата на всички други негативи:
„За всички руси – каквото и положение да заемат – може да се каже, че се опияняват от своето робство. (pp.78)
„А за народа, който живее в окови, винаги казваме, че заслужава своята участ – защото тиранията е дело на самите нации. Или най-късно след петдесет години цивилизованият свят ще се покори на варварите, или в Русия ще се извърши революция, много по-страшна от тази, чиито последици Европейският запад продължава да изпитва до днес.“ (pp. 108)
“Понеже тук няма правосъдие, няма и адвокати. Така че откъде да се вземе онази средна класа, която съставлява силата на всяка държава и без която народът не е нищо повече от стадо, водено от умело дресирани кучета-пазачи?“ (pp.172)
“Истината е насъщна потребност само за извисените духове или за най-развитите нации; простолюдието се задоволява с лъжите, които поощряват неговите страсти и неговите пороци. Тук да се лъже означава да се защитава обществото, а да се казва истината е равносилно на държавен преврат.“ (pp.184)
“Нравите на народа са продукт на постепенното въздействие на законите върху обичаите и на обичаите върху законите; те не се променят с един мах на вълшебна пръчица.“ (pp.195)
Астолф дьо Кюстин предлага интересни размисли за ценността на езика и самобитността на народите: „…там, където няма език, няма и поезия, а още по-малко мислители…“(pp.209)
„Защото как ще се прояви естественият дух на едно общество, в което се говори на четири езика, без да е научен добре нито един от тях? Оригиналността на мисълта е свързана със своеобразието на речта много по-тясно, отколкото се предполага…Но народ, който не почита езика на своите бащи, губи яснотата и непосредствеността на изразните му средства. Нашите деца говорят английски така, както слугите ни носят напудрени перуки: това е мания!“ (pp.209)
„Смесването на езиците води до неопределеност на мисълта; посредственият човек се приспособява към това, даровитият негодува и разхищава силите си, за да преправя този инструмент на всеки гений – езика..“ (pp.210)
Описанията и оценките на дьо Кюстин са твърде строги и категорични, а както се посочи по-горе, в основата на тези оценки е позицията на автора, че в Русия свободата липсва навсякъде, поради което там щастието е невъзможно, тъй като „по природа човек не може да бъде щастлив без свобода.“ (pp.305)
