Жозе Родригеш душ Сантуш, Божият гняв, София, 2012
От автора на „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“, романът „Божият гняв“ е по същия начин увлекателен и интелигентно написан. Сюжетната линия, свързана с служители на ЦРУ, които разследват възможността откраднат от Руска база по време на Прехода уран, да попадне в ръцете на ислямски фундаменталисти е само решетката, която държи всъщност много ценното и задълбочено представяне на идеите на „радикалния ислям“.
В „Последна бележка“ авторът признава, че романът разказва измислена история с измислени герои, но има и много истини, такава е че има документи на „Ал Кайда“, от които е видно намерението да се снабдят с ядрено оръжие, както е истина и че 50 килограма обогатен уран са достатъчни за направата му. Такава истина е и, че са ставали кражби в руски хранилища.
Истинно е предадена религиозната проблематика през така неречната радикална или фундаменталистка перспектива, за която ние в Европа фактически нямаме представа. Най-плашещата ѝ част е идеята, че убиването на неверници, т.е. всички хора, които не изповядват правоверен ислям, е нормализирано, дори похвално като изпълнение на божиите повели, така също и самоубийствената смърт (в атентат), осигуряваща място в Рая и 72 девици.
Многобройните цитати на Корана в романа са точни, авторът сочи подробно списъкът с текстове, с които се е консултирал, включително Jihadна Хасан ал Банна, основател на Мюсюлманско братство.
Романът е впечатляващо ерудитски и завладяващ читателя със своя увлекателен стил и задълбоченост. Препоръчвам!
