В романа е разказана увлекателно история за щастливото семейство, което изчезва. Изневяра, ярост, огорчение и отчаяние и изправянето, което понякога изглежда почти невъзможно. Съпругата, която първоначално отказва да повярва, че всичко това се случва на нея - изоставянето сама с две деца (и вярно и на съпруга й куче). История, колкото банална, толкова и класическа, но винаги случваща се в друго време и на другите - на съседи, случайни познати или в литературата и киното ("Това не може да се случи на мен", но се случва, всичко се случва...). Реалността е много по-смазваща, много по-тежка, чак невъзможна. Води до един безсъзнателен, отчаян порив за отказ от живота, борба и понякога - надделяване над самотата и депресията.

Романът на Сароян представлява меланхолен разказ на героя - писателя Йеп Мускат. Действието се развива средата на миналия век. Ню Йорк, артистичната бохема. И в този свят на артистична суета и минало, и спомени, писателят осъзнава живота като отминаващ, така както отминава всеки един пореден ден (от залеза на света).

‹Серотонин› не никак е лесна книга, но, като всеки Уелбеков роман, е изключително силна. Провокативна, недопускаща да бъде пренебрегната. Може привидно да звучи тривиално /то кой от самотните Уелбекови герои – мъже не е подвластен на депресията/, но тук самотата и депресията са тотални, непреодолими плаващи пясъци, от които е невъзможно да се измъкнеш, а само можеш да констатираш потъването…( „…Бях познал щастието, знаех какво означава, мога да говоря компетентно за него, познавам и края му, онова, което се случва обикновено след това. Едно-едничко същество ти липсва и всичко е безлюдно, както казваше онзи…").

Сюрреалистична гора + песента на Бийтълс „Норвежка гора“ и откъсване от живота - буквално и преносно, като състояние на духа.

Главната героиня е Пери, израснала в семейството на светски настроен баща и фанатично религиозна майка. Животът ѝ, порастването и тревогите ѝ, формирането на нейния светоглед, са разказани увлекателно на фона на многоликия Истанбул с неговите потайности, суровост и двойственост; И както Истанбул има много лица, хората на Истанбул също – твърде различни и понякога невъзможно далечни…

История, която е толкова чудата, сякаш наистина е нечий сън, започва от живота на двамата руски емигранти-дворяни, построили Двореца на мястото на старо гробище в неконтролируемо разрастващия се Истанбул, после герои са и новите обитатели на блока, техните тайни и скрити истории, развиващи се паралелно. Фон на всичко това е постоянната (и мистериозна) миризма на боклук, пъплещите насекоми и неуловимите легенди за светци и проклятия….

Изповедта на един самотен мъж за живота, за съдържанието и смисълът - през връзката му с неговия инструмент, т.е. с контрабаса. Контрабасът е неговото всичко, неговата любов и омраза, и отмъщение, и живот.

Накратко: Кошмарно общество в един не/съществуващ дехуманизиран свят. Това е Галаад. Естествено по някакъв начин напомня на стряскащите картини от Оруел, Бредбъри или дори Уелбек..(например книгите са забранени, играта на „Скрабъл“ е престъпление и пр.). Фредова е прислужница в република Галаад. Всъщност е нещо като наложница. Фред-ова. Т.е. на Фред. Жените-наложници нямат имена. Те принадлежат.

Патрик Модиано в интервю споделя, че „романът е най-плебейската форма на литературата“. Неговият роман тече елегично-поетически. Изтъкан е от метафизичност, нереалност и в крайна сметка тъга….

Главният герой – Марк е личен лекар, който с блестяща интуиция развива практиката си, казвайки на пациентите си каквото искат да чуят. Да, на всеки е омръзнало да чува, че трябва да отслабне, че холестеролът ще го довърши, че трябва да спре да пие, защото това ще го убие и пр…