„Размяната“ е роман продължение на един друг от най-популярните романи на Гришам – „Фирмата“. „Фирмата“ пък е книгата вдъхновила много
Романи
Романът на Бегбеде за Уна О‘Нийл и Джером Селинджър е „нефикционален роман‘, както самият Бегбеде пише – тази книга е чиста факция – персонажите са действителни, местата съществуват, фактите се достоверни, но всичко останало е плод на въображението. Бегбеде започва романа с това, че когато питали модната журналистика Даяна Врийланд дали нейните скандални спомени почиват на факти, тя казвала: It’s faction. Труман Капоти измислил етикета non-fiction novel – нефикционален роман – “наративна форма, която използва всички техники на изкуството на фикцията, придържайки се възможно най-близо до фактите“. Та с всички тези важни пояснения започва романът на Бегбеде за Уна и Селинджър. Романът е написан на типичния за Бегбеде език, изпъстряйки фактите и фабулата с особени и скандални заключения и изводи, които понякога разсмиват, понякога дълбоко покрусват читателя. Нефикционалният роман за Уна и Селинджър има още един супер интересен герой – разказвачът Бегбеде, който изненадва, шокира, провокира и категорично не оставя читателя безразличен или в „екзистенциална скука“.
В романа на Галбрейт (Роулинг) „Белязаният човек“ започва да се разследва убийство в магазин за „масонско“ сребро, но бива разкрита ужасяваща поредица от жестоки престъпления, нямащи нищо общо с масонството, разкрива се мрежа от престъпления, в чиято основа отново се оказва, че стои…най-малко очакваният извършител. Разкриването на истината пак е шедьовър на детективската работа, а финалът що се отнася до личната връзка между разследващите детективи остава отворен и напрегнат. Отговорите предстоят.
Романът „Камък, ножица, хартия„ на Алис Фини (изд. Сиела, 2021) е напрегнат и загадъчен до края. В епистоларна форма героите разказват един на друг (но и на себе си) своите преживявания, мисли и тайни. Постоянната смяна на наратива, от името на различен герой, допълва сюжета като редене на пъзел, но и дава по-богато разбиране и обяснение на чувствата на всеки от героите и на самата завързана ситуация днес, от която започва разказът всъщност. Авторът умело заплита съвременен криминално-психологически трилър, обръщайки внимание на въпроси като любовта, брака и неговите изменения в дългогодишния му вариант, кризата на средната възраст, личните комплекси, заблуди и несбъднати мечти или амбиции, които оплитат човека в собствените му кошмари.
Излязъл от затвора току-що Мус Малоу търси своята любима Велма в бара, в който последно е работила. Поредицата убийства и странни съвпадения, които полицията и Филип Маролу разследват имат неочакван край, който обаче е много подходящ и свързан с красивото заглавие: Farewell, my lovely.
“Нишка” е роман, в който са умело преплетени различни истории – на седем различни жени, живели в различни епохи, изпитали различни несгоди, радости, любов или тъги. Така романът е хем плътен и наситен със събития, истории, драми, хем е лек, завладяващ и разкриващ емоции, близки на всяка жена. В послеслова авторката Виктория Бешлийска сама разказва, че е водена от съкровеното желание да представи именно женското присъствие и женската сила – сякаш останала в сянката на „мъжкото“ начало, свързвано с Балкана и миналото ни.
„Обезумелият философ“ е анонсирана от издателство Колибри като „модерна притча, която поставя под съмнение нашата цивилизация“. Това е точно така, защото кратката новела разказва една невъзможна история – на Сандро – университетски преподавател по философия, който смятайки, че любимата му Тифани – журналистка е ритуално убита от индианци в Амазонската джунгла наема група от бивши военни, които да го заведат в индианската общност в Амазония. Неговият план е да ги направи нещастни.
„Бог пътува винаги инкогнито“ е изключително популярен психологически роман на Лоран Гунел, който описва израстването и осъзнаването на това, което потиска, влияе негативно и се оказва спирачка за свободната изява на личността с всичките ѝ способности и дарби. Романът едва ли има нужда от препоръки, но действително е впечатляващ, завладяващ и мотивиращ, при все че чисто сюжетно не всички нишки са докрай убедителни. Но психологически е много точен, вдъхновяващ и може да отвори очите ни за малки камъчета, които препречват личната ни пътека напред и нагоре.
“Intuitio” е психологически трилър от френския писател Лоран Гунел и се фокусира върху абстрактната тема за интуицията. Разбира се, това е роман, но тази форма позволява свобода и проява на интуиция, която иначе би била невъзможна. Самият Гунел споделя, че е имал преживявания сходни с тези на героите в „Intuitio”. “Интуиция е способността на ума да се сдобива с информация, недостъпна за петте сетива“, нещо, което не може да се види, да се чуе, да се докосне, помирише или вкуси.“ Романът е написан невероятно увлекателно, истински завладяващ трилър, в който обратите и неочакваните развръзки и криволичения на сюжета държат читателя в напрежение до самия финал. Intuitio е книга, която не може да бъде оставена. Едновременно с увлекателния стил, романът е интересен с темата, която е залегнала и в самото заглавие, която е спойката на събитията – интуицията: „Това може да бъде място, предмет, личност или дори събитие. Нещо, за което не знаем нищо, за което не разполагаме дори с откъслечни сведения, а интуицията е тази, която позволява на ума ни да събере информация за него.“ В секретен проект на ФБР работи екип учени, които използват (толкова успешно, че проектът е ликвидиран, защото информацията става опасна и безконтролна) особен метод на разследване, а главният герой – писателят Тимъти Фишер попада точно там, където винаги го е водела неговата интуиция. Героят му израства неимоверно, вървейки по своя път и узнавайки много за себе си по пътя на интуицията, преодолявайки всички онези страхове и воденични камъни, които всички влачим и които не позволяват да бъдем докрай себе си и да разкрием потенциала си, всички свои дарби и способности. Друга важна тема, която романът развива е въпросът за екологията, консуматорството на съвременния човек и завладяването на света от компании-мастодонти, които променят света и живота на обикновения човек. В своите трудни моменти, мисловните монолози на героя интерпретират всички онези теми, които тревожат съвременния човек.
Романът започва с мотото „Времето разкрива истината“ (Сенека, „За гнева“). Така е, забулена от векове, тайната за Колумб (оказал се Колон или Колона) е разкрита след продължителна и трудна историческа работа по издирване и съпоставка с различни източници за произхода и личността и ролята в световната история на Колумб. В романа „Кодекс 632“, Душ Сантош разкрива по много увлекателен начин историята зад личността на Христофор Колумб. Разказът започва със смъртта на професор Тошкано от Нов Лисабонски университет, нает от Американска фондация за историческо проучване. Неочакваната му смърт прави невъзможно довършването на изследването му, заради което е нает друг професор – историк, който да сглоби пъзела. Пътуването му из древни ръкописи, хроники, разгадаване на шифри и загадки през Рио де Жанейро, Италия, Йерусалим е едновременно задълбочено, аргументирано и увличащо читателя нетърпелив да разбере в крайна сметка кой е Колумб и защо изобщо има такава истерия с произхода и личността му.