Романът на Бегбеде за Уна О‘Нийл и Джером Селинджър е „нефикционален роман‘, както самият Бегбеде пише – тази книга е чиста факция – персонажите са действителни, местата съществуват, фактите се достоверни, но всичко останало е плод на въображението. Бегбеде започва романа с това, че когато питали модната журналистика Даяна Врийланд дали нейните скандални спомени почиват на факти, тя казвала: It’s faction. Труман Капоти измислил етикета non-fiction novel – нефикционален роман – “наративна форма, която използва всички техники на изкуството на фикцията, придържайки се възможно най-близо до фактите“. Та с всички тези важни пояснения започва романът на Бегбеде за Уна и Селинджър. Романът е написан на типичния за Бегбеде език, изпъстряйки фактите и фабулата с особени и скандални заключения и изводи, които понякога разсмиват, понякога дълбоко покрусват читателя. Нефикционалният роман за Уна и Селинджър има още един супер интересен герой – разказвачът Бегбеде, който изненадва, шокира, провокира и категорично не оставя читателя безразличен или в „екзистенциална скука“.