Наред с множеството исторически примери и препратки, особено интересно е представянето на развитието и историята на човечеството като история на информационните мрежи. От мита и разказа, през свещените книги, печатните произведения от ранната модерност, през технологиите на индустриалната епоха та до днес – началото на ерата на изкуствения интелект.
Макар на изкуствения интелект да е посветена най-вече третата част-Неорганичната мрежа, мисълта за развитието към подобна технология се долавя в първите две части, пътека, която са следва.
Дали и как изкуственият интелект ще изземе ролята както на бюрократите, така и на митотворците за които Харари говори в част първа и втора? Най-вероятно да, защото програмите с вграден изкуствен интелект вече могат да откриват и обработват данни по-добре от бюрократите от плът и кръв, а и са на път да се сдобият със способността „да съчиняват разкази по-добре“.
Алгоритмите с изкуствен интелект могат да научат сами неща, които никой инженер не е вложил в тях и да вземат решения, които никой директор не е бил предвидил. Това е същността на революцията, която съпътства появата на изкуствения интелект, казва Харари.
И тук е най-голямото притеснение, че овладявайки езика (езиковите модели на изкуствен интелект) ще овладеят разговора и разказа, ще получат огромно влияние върху нашите мнения и разбиранията ни за света. Дали става дума за край на историята на човечеството? Не за края на историята, а за края на онази част от нея, в която доминира човечеството.
В епилога Харари насочва вниманието към това, че откриването на нова технология винаги е катализатор за промени с историческо значение, защото единствената константа в историята е промяната.
