Posts From Даниела Симеонова-Коруджиева

10
Ерих Мария Ремарк, „На Западния фронт нищо ново“
Цитати

Ерих Мария Ремарк, „На Западния фронт нищо ново“

Бледите като ряпа лица, окаяно вкопчените пръсти, покъртителната храброст на тия бедни хлапета, които въпреки всичко вървят напред и атакуват — на тия добри, бедни хлапета, които са тъй наплашени, че не смеят да извикат високо, а с разкъсани гърди, кореми, ръце и крака тихичко хленчат за майките си и веднага млъкват, щом някой ги погледне! Техните мъртви, едва наболи с мъх, изострени лица имат страшната безизразност на умрели деца.

9
Албърт Р. Джонсън, Раждането на биоетиката
Съвременни мислители

Албърт Р. Джонсън, Раждането на биоетиката

Книгата обхваща преглед на случващото се в науката биоетика и биоетическите изследвания в периода 1947-1987, от осъждането на 23 лекари по време на Нюрнбергския процес за военни престъпления, извършени под маската на медицински експерименти, приемането на Нюрнбергския кодекс, следващите две десетилетия – времето на натрупване на въпроси и нарастваща загриженост от страна на учените и лекарите във връзка с етическите проблеми, поставени от напредъка в медицината и науката.

9
Херман Хесе, „Степният вълк“
Романи

Херман Хесе, „Степният вълк“

Самотникът, отчужденият от света, но не циничният самотник на Уелбек, а самотникът на Хесе - степният вълк. Романът започва с дългото въведение на разказвача, впечатления, спомени и образи за Степния вълк, стене са записките на самия Хари Халер, Степния вълк, самотникът, човекът, остранен (странящ) от своето общество. Може да се мисли, че в романа е заложена определена враждебност към буржоазното общество от времето: „Защото най-искрено от всичко мразя, отвращавам се и проклинам именно доволството, здравостта, приятната разположеност, грижливо поддържания оптимизъм на бюргера – това тлъсто, благополучно целомъдрие на средното, обикновеното, посредственото.“ Самотата на Хари Халер е самота, характерна за времето. Романът е издаден през 1927, а някои литературни критици посочват, че историята на вълка е вдъхновена от собствена дълбока духовна криза, преживяна от Херман Хесе в началото на 20-те години.

8.7
Ъруин Шоу, „Просяк, крадец“
Романи

Ъруин Шоу, „Просяк, крадец“

„Просяк, крадец“ е продължението на знаменития „Богат, беден“. Всъщност не толкова продължение, а финален акорд. Тук съдбата на тримата Джордах намира своето продължение и чрез следващото поколение – сина на Гретхен Били, циничен, разглезен, отричащ всякакви идеи, идеологии и обвързаности, на Томи – Уесли, импулсивен, готов да се бие, също като баща си, но и срамежлив. Рудолф и Гретхен посрещат отново удари на съдбата по пътя към своето израстване. След смъртта на Том Джордах в Антиб животът на всички около тях е объркан и разпилян. Пътят към себе си, за всеки от тях, минава чрез и през разбиране на миналото. „Кръвта на Джордах“ е мотивът, знакът от който не могат да избягат и който се проявява неумолимо и при следващото поколение. Щастието и успокоението, дали заради „кръвта на Джордах“, дали заради духът на времето, са все така изплъзващи се.

8.7
Ъруин Шоу, „Богат, беден“
Романи

Ъруин Шоу, „Богат, беден“

Ъруин Шоу е брилянтен разказвач и както е доказал в другите си романи и брилянтен летописец на променящият се до неузнаваемост свят преди, по време и след войната. През личността и израстването на героите е предадена и промяната в света. От мизерията на следвоенните години (след Първата световна война), омразите, лицемерието, през ентусиазма след края на Втората световна война и натрупването на капитали, антивоенните движения, бунта, до отрезвяването. „Богат, беден“ е роман за човека, за неговите болки, амбиции, грешки. За смисъла и лекотата, за загубения смисъл и изплъзналото се щастие, за уроците на съдбата. В него има също толкова психологизъм, колкото и исторически достоверен контекст, който помага на читателя, потъвайки в романа, да разбира по-добре изборите и драмата на героите. Аксел Джордах е бащата и основателя на рода в Америка. Осакатен физически и душевно, ветеран от Първата световна война, осъзнал от първо лице жестокостта, безсмилието и лудостта на една война, търси началото на нов живот в Америка, макар да извършва убийство, за да се добере до Новия свят. Остава суров и отчужден, остава емигрант, остава отломка от въртопа на Първата световна война. Женен за възпитаната в католическо сиропиталище от монахини Мери Пийз, двамата имат мечти за живота, но животът им отвръща с бруталност. Мечтите бързо се стопяват, в ужасяващата действителност на следвоенните години, а животът им се превръща в низ от омраза, лицемерие и отчуждение. Затова трите им деца – Рудолф, Гретхен и Том намират всеки различен път за спасение, за измъкване и бягство от отчуждението, от мизерията. Рудолф, макар и единствено той от тримата, все пак, получава обич и насърчение, изгражда себе си като добрия син, отговорен, лоялен и стабилен. Това е ролята, в която остава през целия си живот, макар години по-късно да нарича сам себе си „позьор“. Гретхен е красива, но прекалено чувствителна или по-скоро чувствена, но и горда, а и смела. След като се разочарова и отвращава от живота в Порт Филп, от бедността и унижението, от ролята й на любовница на местния феодал и собственик на почти всички бизнеси, които дават работни места Бойлан, тя заминава за Ню Йорк, а животът й преминава вихрено, фатално, отчаяно. Томи Джордах е момче със силен дух, но с „кръвта на Джордах“, свикнал да се бие до край, за да оцелее и наложи себе си, а всъщност да предупреди света „не ме закачайте“. Неслучайно Руди изгражда за себе си плавна и елегантна походка, напълно преднамерено, е, Том има походката на див звяр, на боксьор, който е готов винаги да участва, дълбоко психологически, да се отчужди от света чрез страха, който предизвиква.

8
Фьодор Достоевски, „Бели нощи“ (Сантиментален роман)
Романи

Фьодор Достоевски, „Бели нощи“ (Сантиментален роман)

Подзаглавието на тази не толкова известна повест на Достоевски е „Сантиментален роман“. Това са белите нощи на един Мечтател и неговата сродна душа – Настенка. Упоени в разговори, мечти и изповеди, Мечтателя и Настенка се откриват душевно един на друг и се заобичват. Разказвайки всеки за своя живот героите се разкриват напълно, т.е. разкриват душите си. Оголват ги изцяло, както душите, така и копнежите, мечтите, цялата си същност. Любовта им е незибежна, но невъзможна именно заради чистите им души. Настенка е сгодена и вярна годеница, но любовта им с Мечтателя е по някакъв начин изживяна и ненакърнена, защото е различна. Тя е минутата, която трае цял живот. “И се питаш: къде са твоите мечти? И клатиш глава и казваш: колко бързо отлитат годините! И пак се питаш: какво направи с годините си? Къде погреба най-хубавото си време? Живял ли си или не? Внимавай, казваш си, внимавай как в живота става студено. Ще минат години и след тях ще настъпи мрачна самота, ще пристигне с патерица треперещата старост, а след тях мъката и унинието. Ще побледнее твоят фантастичен свят, ще замрат, ще увехнат мечтите ти и ще окапят като пожълтелите листа от дърветата…“

8
Гюстав Флобер, „Мадам Бовари“
Класика

Гюстав Флобер, „Мадам Бовари“

Ема Бовари е един от най-плътните, класически и смели, и противоречиви героини. Революционен за 19 век образ, Ема остава и до днес символ на непримиримата, безразсъдна, чак бунтовна жена. Флобер с право е определян за един от големите реалисти на 19 век. Стилът му е революционен за властващият до тогава романтизъм, а съдбата на Ема скандализира. Макар сюжетно, критиката да определя романа като обикновен - историята на един обикновен човек, провинциален лекар, чиято втора жена - чувствителна и непокорна, направила дългове и сложила край на живота си, „Мадам Бовари“ е наистина революционен за времето си. А е един от романите, получили право да съществуват след съдебен процес.

9
Вера Мутафчиева, „Случаят Джем“
Исторически романи

Вера Мутафчиева, „Случаят Джем“

„Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева е исторически роман, написан с интересен и неочакван подход – под формата на свидетелски показания на действащите лица около една от най-големите теми и въпроси на Средновековието – съдбата на Джем Султан, брат на Баязид, двамата синове на Завоевателя. Джем Султан е претендент за престола срещу брат си Баязид след неочакваната смърт на султан Мехмед Завоевателя. Романът е изключително увлекателен, ерудистки (напомня по някакъв начин и на „Името на розата“, заради постоянното участие на братята от Ордена в действията и плановете) и разкрива неочаквани за читателя исторически факти и изводи от дистанцията на времето. Брилянтен писателски замисъл и познания по темата. „В случая Джем за цяло десетилетие и половина самият край на петнайсетия век — съвсем явно, просто голо се очерта политиката на Изтока и Запада. По-късно нарекоха този случай „начало на Източния въпрос“… Препорчъвам!

9
Луиза Кадиян, „Глас“
Разкази

Луиза Кадиян, „Глас“

Вече писах за разказа „Безупречен свидетел“, част от сборника с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носещ именно заглавието на разказа „Безупречен свидетел“. Сега ще споделя препоръките си за разказа „Глас“. Затрогващ и мистичен по един особен за Балканите начин. Разказът на Луиза Кадиян е прекрасен. Млад мъж, бежанец, загубил гласа си от мъка и болка. Напуснал род и родина, напуснал и загубил своето всичко, като няма мете на гарата в София. Спомня си живота преди, привижда му се котаракът Хипократ, загубен, останал в предишния му живот. Докато странният мъж глас обикаля като някой луд да търси рижият несъществуващ или съществуващ, но в друг живот сякаш, котарак, читателят спомня старата София, гарата, стражарят, „Антим първи“ и „Цар Симеон“, Женския пазар и образите там – шопи, турци и всякакви. „Женският пазар миришеше на разтопен сняг и семки. Зави му се свят от разноцветната какафония на подканящите гласове на продавачки, кудкудякането на кокошки и фалшивата мелодия на латернаджията, която смътно напомняше любовна песен от родния му край…“

9
Дона Тарт, „Малкият приятел“
Романи

Дона Тарт, „Малкият приятел“

„Малкият приятел“ е роман, издържан напълно във вече познатия елегантния стил на писане на американската съвременна писателка Дона Тарт. Както безспорно „Щиглецът“, с който Тарт печели награда „Пулицър“ и „Тайната история“, романът „Малкият приятел“ също безсъмнено може да бъде много високо оценен. Професионално, интелигентно и увлекателно написана южняшка история в открояващ се и забележителен стил. Романът е високоиздържан художествено, сюжетно, с увлекателен разказ, през цялото време читателят сякаш е в очакване в застиналото мъчително време в малкия южняшки забравен от Бога град да се случи отново нещо тайнствено, необяснимо и зловещо.