Posts From Даниела Симеонова-Коруджиева

10
Робърт Галбрейт (Джоан Роулинг), „Копринената буба“
Романи

Робърт Галбрейт (Джоан Роулинг), „Копринената буба“

„Копринената буба“ е още по-добър от „Зовът на кукувицата“. Образите се доразвити и с а по-автентични и пленителни. Романът е много по-напрегнат, изтъкан е като пъзел, а разследващият Страйк – реди парче по парче с удивителна точност. И тук има нещо от приказната увлекателност на „Хари Потър“, допълнена с плътни описания на Лондон, съвременен и в същото време стар, с много история, емблематични сгради, места, гледки… Отново всяка глава започва с мото, но докато в „Зовът на кукувицата“ беше латинска сентенция, тук са кратки фрази от различни романи, огромна литературна колекция. Много подходящо предвид сюжета на книгата и основаната роля на литературния живот и отношенията между писатели, издатели и други, гравитиращи около света на литературата. Авторът си позволява и свежо чувство за хумор с твърде много писателски амбиции в днешно време, курсове по творческо писане, конкуренция между агенти, издателства, и писатели… Този свят на литературата, който рисува Роулинг, неговите потайности, скрити зависимости, слабости и комплекси е изключително достоверно изграден. Не бих се учудила ако е налице действителна прилика или поне вдъхновение с реални лица и отношения. Страйк е въвлечен, разследвайки убийството на изчезналия писател Оуен Куин. Какво излиза под повърхността на литературния живот в Лондон? Немислимо е…

9.7
Робърт Галбрейт (Джоан Роулинг), „Зовът на кукувицата“
Романи

Робърт Галбрейт (Джоан Роулинг), „Зовът на кукувицата“

Джоан Роулинг е авторката, която публикува през 2013 г. криминалния роман „Зовът на кукувицата“ под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на романа псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й. „Зовът за кукувицата“ е изключително добър трилър. Напрегнат, но без излишни отклонения, увличащ и написан с много добър стил. Има нещо от приказната увлекателност на „Хари Потър“. Всъщност, всяка глава започва с ерудитска латинска сентенция, често двусмислена, често и намек за това, което предстои… Така се изплита сложната тъкан на един по-дълбок замисъл, и линия, водена от мъдростта и двузначността на старите латински сентенции. Образът на разследващия частен детектив Корморан Страйк е силен, плътен и уникален. По начин, по който да се запомни и остане в съзнанието. Като Шерлок Холмс. Корморан Страйк е съвременен, но и малко старомоден, заради силата и ценностите, които изповядва – честност и крайна нужда от справедливост. Не само името му е лесно за запомняне, макар и така чудато, точно за да се запомни. И този хем съвременен, хем малко старомоден Страйк в „Зовът на кукувицата“ е такъв в съвсем модерната, днешна звездна реалност – на модели, дизайнери, рапъри – супер-звезди, а и на корпоративния свят на адвокатски кантори, прикриващи и борещи се за интересите на богатите си клиенти. Страйк хем е в него, хем не е на мястото си в него, макар сам незаконен син на застаряваща рок-звезда, когото не познава и чието име не носи. Страйк е олицетворение на винаги модерната и привличаща честност и мъжество в най-позитивния смисъл на думата. Заради всичко това, смятам, че той е образ плътен и омагьосващ, без да може да бъде сбъркан или забравен, без да е досаден или неавтентичен. В първия роман на Галбрейт (Роулинг), Страйк разследва смъртта на известен модел (предполагаемо самоубийство), а убиецът се оказва…най-малко очакваният…

10
Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“
Романи

Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“

Мюриел Барбери става изключително популярна в България с „Елегантността на таралежа“. Първото издание е от 2009 г на изд. „Факел Експрес“, отдавна изчерпано. През 2021 г., романът е издаден за втори път от изд. „Сиела“. Романът преплита два дневника, два паралелни наратива. На Рьоне Мишел и на тийнейджърката Палома. Всеки ред от разказите- размисли, било на г-жа Мишел или на чувствителната Палома, са дълбока саморефлексия. Тази саморефлексия е провокирана от уж най-банални ежедневни случки и ситуации, в които портиерката в луксозна парижка кооперация г-жа Мишел попада и живее или на г-ца Жос, която често размишлява върху същите или аналогични провокации. Двете разказвачки или героините, които пишат и се обръщат към читателя, споделяйки мислите си в дневник, са представени в анонса на книгата в изданието от 2009 г. така: "Казвам се Рьоне. На 54 години съм. От 27 години съм портиерка в къщата на ул. "Грьонел" 7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и, ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация." "Аз съм на дванайсет години, живея на ул. "Грьонел" 7, в тузарски апартамент. Въпреки това, въпреки целия този късмет и всичкото това богатство, знам много отдавна, че крайното ни предназначение е бурканът за рибки. Откъде го знам ли? Работата е там, че съм много интелигентна. Нещо повече, изключително интелигентна. Затова взех решението си: в края на тази учебна година, в деня, в който ще навърша тринайсет години, на 16 юни, ще се самоубия." Рьоне разказва за себе си още: „От дълго време бях свикнала с перспективата за самотен живот. Да си бедна, грозна, а на всичкото отгоре и умна, в нашите общества ви осъжда на мрачни и разочароващи премеждия, с които е по-добре да свикнеш отрано. На красотата прощават всичко, дори простотията. Интелектът не се възприема вече като справедлива компенсация, един вид равновесие, което природата дарява на по-онеправданите си чеда, а по-скоро като излишна играчка, която може само да увеличи стойността на украшението. Затова пък грозотата е поначало виновна и тази трагична съдба беше моята орис, толкова по-мъчителна, защото не бях глупава.“ Чувството за хумор на Рьоне е изтънчено и свежо, бих казала елегантно: „…Ето това е феноменологията: безкраен и самотен монолог на съзнанието със самото себе си, чист и тежък аутизъм, никога несмущаван от една истинска котка.“ В крайна сметка: „…животът е може би точно това: много отчаяние, но и няколко мига красота, когато времето не е вече същото.“

9.5
Исабел Алиенде, „Безкрайният план“
Цитати

Исабел Алиенде, „Безкрайният план“

"Вбесяваше го фалшивият морал на онези, които се ужасяват от делфин, хванат в мрежи за риба тон, а в същото време подминаваха равнодушно бездомните просяци по улиците, правейки се, че не ги виждат. Светът е една голяма помия, бе най-честото му изречение."

9.5
Исабел Алиенде, „Безкрайният план“
Романи

Исабел Алиенде, „Безкрайният план“

„Безкрайният план“ е роман, написан по познатия, магичен и ярък рисунък, който използва Исабел Алиенде, за да разказва и преплита живота на героите, сякаш разказва приказка. Романът е за живота и израстването на момчето Грегъри Рийвс, син на руска емигрантка и пастор, по-скоро лектор и вдъхновител на „Безкрайния план“ и превръщането му в мъжа, който разказва живота си, пет десетилетия борба най-вече със себе си, страховете и демоните си. Понеже романът обхваща целия живот на Рийвс, в него има уникални картини на Америка и животът там, по пътищата, по които живее първоначално семейството на проповедника Рийвс, испанският квартал на емигранти от Латинска Америка, университетските градчета във времената на хипитата и възхода на източните учения, култура и дух, времето на Виетнамската война и ужасът, който преживява Грегъри Рийвс там, болезненото съвземане в една променена следвоенна Америка и т.н. Исабел Алиенде я обхваща цялата така естествено, с толкова много ярки картини и с такова дълбоко разбиране. Всъщност, първата й книга, която пише в САЩ обхваща множество американски истории, картини и съдби. Така умело преплетени чрез борбата на Грегъри да преодолява и да достигне душевния мир и хармония, липсвали му през целия му живот и търсил винаги, без успех.

9
Лион Фойхтвангер, „Смъртта на Нерон“
Разкази

Лион Фойхтвангер, „Смъртта на Нерон“

Новелата „Смъртта на Нерон“ е издадена 2018 от изд. „Колибри“ в сборник озаглавен „Смъртта на Нерон“ , в който събрани са новели и кратки разкази. „Смъртта на Нерон“ описва, разбира се, краят на Нерон. Императорът е изоставен от фаворитите си, от преторианците си, дори от слугите си. Остават неколцина освободени от него роби, сред които Фаон, Епафродит и любимецът му Спор. Езикът на Лион Фойхтвангер е елегантен, с точен рисунък, без да е подробен, разточителен, но и без да пропуска преживяванията, емоцията и драматизма на края, всъщност превърнал се в гротеска с финалното “Какъв артист светът губи с мене!“, след което с помощта на освободения роб Епафродит Нерон забива камата в гърлото си.

9.5
Вера Мутафчиева, „Летопис на смутното време“
Исторически романи

Вера Мутафчиева, „Летопис на смутното време“

Блестяща историческа сага. „Летопис на смутното време“ е уникален исторически роман, в който по интригуващ и увлекателен начин е разказана историята на събуждането на българите. Изключителен психологизъм и познание за това какво се случва под повърхността, в общността, която бавно и неусетно за османската власт узрява и осъзнава себе си. Твърде трудна и безнадеждна е робската участ на раята в Румелия, векове тъпкана и тормозена, без първенци, без права, без закрилник, 17 в. когато настава размирието и Румелия е опожарявана, разграбвана и насилвана от кърджалийски разбойници, срещу които е безсилна разкапаната армия на Селим III, българите осъзнават, че спасението им е в техни ръце. Румелия не е вече същата.

8.5
Елена Феранте, „Тягостна любов“
Романи

Елена Феранте, „Тягостна любов“

Романът „Тягостна любов“ е от 2021 г., много очакван, като всеки роман на италианската писателка. Стилът и историята малко напомнят „Дни на самота“, в своята тягостност, неаполитанска жестокост и страст. Разказът е от името на Делия, дъщерята, която минава мислено през целия невесел и труден живот на майка си Амалия. Открива различните лица на миналото, открива и себе си в това горчиво минало, което сякаш е искала да забрави, но без което не може да продължи да бъде. Водена от желание да заличи всяка прилика с нея, необяснимо, Делия открива, че прилича на нея много повече, отколкото е предполагала. А мистериите около нея, свързани с миналото на майка й, я поглъщат.

7
Амели Нотомб, „Изумление и трепет“
Романи

Амели Нотомб, „Изумление и трепет“

Романът „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб, изд. Колибри е приятен за четене. Много искрен и прям разказ за живота на младата белгийка Амели във фирмата „Юмимото“ в Япония. Една година Амели прекарва във фирмата, в която йерархията и порядките отразяват културата и йерархията на японското общество. Хилядите неписани обществени закони, в смисъла на важащи във всяко едно микро общество там, забрани и мълчания, страхове и унижения, се стоварват върху искрената, жизнена и добронамерена Амели.

9
Жозе Родригеш душ Сантуш, „Милионерът в Лисабон“
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, „Милионерът в Лисабон“

Романът на Жозе Родригеш душ Сантуш „Милионерът в Лисабон“ е втората книга от поредицата. Първата е „Мъжът от Константинопол“. Издадени са от ИК „Хермес“. Крикор е край умиращия си баща - Калуст Саркисян, а последните думи, които чува от него са: „Какво е красотата?“. Докато бди край него, прочита неговите неиздавани мемоари, разказът на целия му живот, успехи и неуспехи. Един впечатляващ живот, наситен с интересни събития, включително исторически. Сагата за рода Саркисян от Кайсери, Османска империя, така увлекателно разказана още в първата книга, се развива към нови успехи и завоевания на Калуст Саркисян. Начинът, п който успява да развива петролния си бизнес, лавирайки между сложните и изключващи се интереси на големите държави в една все по-свирепа индустрия – добивът на петрол. Калуст Саркисян остава гениален търговец, наследник на прозорливостта и усета на старите османски търговци на килими, от които произхожда, превръща се в най-богатият човек в началото на ХХ век, а в търсене на красотата, пленила го още като дете, съзерцавайки Златния рог в Константинопол, е завладян от нова страст – колекциониране на върховни произведения на изкуството. В романа все по-плътно се развива още един образ – на Крикор Саркисян, който студен в Германия преди избухването на Първата Световна война се запознава с Мариан и нейното арменско семейство, също от Кайсери, родовият град на Саркисян и Берберян – родителите му. Това е, всъщност най-силната и разтърсваща нишка в романите – историческата трагедия на арменците. Докато арменските кланета от 1896 (от които успява да избяга Калуст), са относително неорганизирани прояви, то сега, през Първата световна война се случва най-голямата човешка трагедия – Арменският геноцид. Разказът за преживяното от арменците в Османската империя по време на войната е разтърсващ, безмерно натъжаващ, без да може да бъде забравен. С този роман приключва арменската сага за Саркисян. „Какво е красотата?“, връща се на този въпрос Крикор. Баща му Калуст я търси цял живот в изкуството, Крикор я открива случайно, с осъзнаването, че красотата не е просто физическата красота или съвършенство, а е истината…Истината е красота.