«Да се изисква сериозно от хората да убиват хора и да бъдат готови да умрат, за да процъфтяват търговията и

В „Политическата демокрация“ Филип Брод насочва вниманието към съвременните измерения на демократичното управление и рисковете, които са видими. Минавайки през наследството на Атинската демокрация, Френската и Американската революции и решаващият въпрос „кой ще бъде избирател“ (Борд, 2012: 27), авторът разкрива днешното състояние на представителството и неговите корени. Обърнато е внимание на т.нар. процес на демократична универсализация - нарастващото влияние на международното право върху правото на отделните държави и въпросите, и проблемите, които това поражда…

В анонса на българското издание на „Пътят към робството“ (кратък вариант) е цитиран Милтън Фридман: „тази книга е основно четиво за всеки, който сериозно се интересува от политика в най-широкия и най-тесния смисъл на думата; книга, чието основно послание е и вечно, и приложимо към широк кръг конкретни ситуации“. Основното послание е утвърждаване на индивидуалната свобода: Ръководният принцип във всеки опит да се създаде свят на свободни хора трябва да бъде: индивидуална свобода е единствената истински прогресивна политика (Хайек, 2004: 75). Издадена през 1944 (Hayek, F. A. The Road to Serfdom, London: Routledge, 1944) тази кратка книга е успяла да предвиди и убедително да изведе като предупреждение всички рискове, които ограничаването на свободата във всеки един аспект носи – дори, когато е с добри намерения и идеалистични подбуди.

Изследването на новите рамки на национализма на Брубейкър е в две части. Първата е посветена на преосмисляне на националната общност и на национализма; втората - на старата „Нова Европа“ и Новата. Особено важно е конструирането на аналитичната триада на Брубейкър: национализмите, които са произведени от предначертаването на политическите граници, са свързани в триада, обвързваща националните малцинства, новонационализиращите държави, в които те живеят, и външните национални "родни страни", към които те принадлежат или могат да бъдат възприемани като принадлежащи - по етнокултурна близост, макар и не по законно гражданство (Брубейкър: 2004, 20-21). Т.е. става дума за триадично релационно взаимодействие между национални малцинства, национализиращи държави и външни национални родни страни.

В сборника със заглавие „Ответен огън“, публикувани на български език 2008 г. са събрани текстове на Пиер Бурдийо, писани 90-те години. Посветени са на актуални и днес теми като неолиберализма, глобализацията, опасността за културата и символното насилие, явления като непотизъм, фаворитизъм и клиентелизъм, всевластие на пазара и потребителя и др. (Бурдийо: 2008). За глобализацията Бурдийо пише (Бурдийо: 2008, 34), че тя е мит в силния смисъл, ще рече могъщ дискурс, „идея-сила“, значи идея, която има в себе си социална сила, печелеща доверие. Това е главното оръжие в борбите срещу завоеванията на welfare state (социалната държава)… В Несигурността днес е навсякъде (Бурдийо: 2008, 88) пише, че несигурността се вписва в нов тип начин на господство, основан върху установяване на общо и постоянно несигурно състояние, целящо да принуди работещия към подчинение, към приемане на експлоатацията (флексплоатация) и като последица - премахване на колективните ориентири и солидарности.

В монографията „Постдемокрация“ проф. Крауч насочва вниманието към актуалното състояние на демокрацията днес, изковавайки удачно понятие: постдемокрация. Накратко казано за постдемокрацията е характерно закърняването на базовите институции на представителството за сметка на нарастващата роля на неизборните институции – групи за натиск (pressure groups), граждански инициативи (case groups), наднационални образувания, включително и съдилищата (които са експертни, но не и изборни), за сметка на гражданското участие в политическия процес и на парламентите като институция (наблюдението за параболичния характер на развитие на демокрацията, в резултат на което се наблюдава възвръщане на редица елементи, присъщи на преддемокрацията, към което води глобализацията на деловите интереси и фрагментацията на останалите части от населението). Точно е наблюдението на проф. Крауч , че макар че изборите определено съществуват и могат да сменят правителства, публичният изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от съперничещи екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и вземащ предвид само малко на брой теми, подбрани от тях. Масата от граждани играят пасивна, съзерцателна, дори апатична роля, реагирайки само на подаваните им сигнали. Зад този спектакъл на изборна игра, политиката всъщност се определя на тъмно чрез взаимодействието между избрани правителства и елити, които представляват в преобладаващата си част бизнес интереси (Крауч: 2012, 11).

Съвсем основателно книгата „Българската конституционна идентичност“ започва с въведението, че конституционната идентичност не е изследвана в българската правна теория (Белов: 2017, 9). Затова особено ценен е приноса на подобен изключително задълбочен и аргументиран философско-правен анализ на такъв актуален въпрос. Както се посочва, актуалността му се дължи на юриспруденцията на Съда на ЕС и някои национални конституционни съдилища на държави-членки на ЕС, относно постепенното коригиране на принципа на абсолютния и безусловен с относителен примат на правото на ЕС над националната конституция. Проф. Мартин Белов аргументира самостоятелна и оригинална теория на конституционната идентичност, която почива на сравнителноправни примери, теоретични, философско-правни и сравнителноправни аргументи и в контекста на Българската конституционна традиция.