Posts From Даниела Симеонова-Коруджиева

9
Антон Павлович Чехов, Писмото, разказ в сб. За душата; Разкази за живота
Разкази

Антон Павлович Чехов, Писмото, разказ в сб. За душата; Разкази за живота

„…на грешниците трябва да прощаваме, не на праведниците..“ Кратък разказ за моралните изпитания на човека, на бащата, който трябва да обвини своя син. И неочаквана морална позиция от един изпаднал грешен свещенослужител, който вместо обвинително писмо на баща към съгрешилия син, казва просто: „Не го изпращай..“ „Прости му.. а за добрината ти Бог ще прости и на теб…“

7
Ф. Г. Хагенбек, Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало
Романи

Ф. Г. Хагенбек, Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало

Издаден 2015 от изд. Колибри, „Свещена билка“ разказва за живота на художничката Фрида Кало. Интересния и бурен живот на Фрида Кало е още по-живописен и дъхав с вмъкнатите към всеки разказ, към всяко събитие мексикански рецепти. Така книгата е дава едно ново сетивно усещане за живота на Фрида – с аромат и цвят. „Имай смелостта да живееш, защото да умре може всеки“, пише Фрида в бележника си след срещата с Вестоносеца. И тя има смелост да живее, да се бори, твори. Животът й преминава в низ от изпитания и битки, но и забележителни моменти на щастие, преживявания и страст.

9.5
Макс Вебер, Две лекции: Политиката като призвание; Науката като призвание, Изток-Запад, 2022
Цитати

Макс Вебер, Две лекции: Политиката като призвание; Науката като призвание, Изток-Запад, 2022

"...вътрешна награда е утоляването на омразата и жаждата за мъст, преди всичко на завистта и на потребността от псеводетичното чувство за безусловна правота, потребност да се заклеймят и разобличат противниците..."

9.5
Макс Вебер, Две лекции: Политиката като призвание; Науката като призвание, Изток-Запад, 2022
Съвременни мислители

Макс Вебер, Две лекции: Политиката като призвание; Науката като призвание, Изток-Запад, 2022

Четвъртото издание (с ново заглавие) на двете публични лекции на Макс Вебер, изнесени след края на Първата световна война, в превод на Румен Даскалов и Иво Георгиев, заслужава да бъде препоръчано. Въведението от Румен Даскалов също. Авторът подчертава основните идеи на Вебер като дава на читателя и необходимия философски и исторически контекст. В самия текст има ценни бележки на преводача, като например използваното в немското заглавие „beruf”, което означавало едновременно „призвание“ и „професия“, което свидетелства за връзката на съвременното схващане на професия с религиозни идеи и в частност оценката на всички протестантски вероизповедания, според която изпълнението на професионалните задължения, определи за всеки човек от мястото му в живота е призвание и висш нравствен дълг (бележка на преводача в: Вебер, 2022: 33).

9
Филипа Грегъри, „Укротяването на кралицата“
Исторически романи

Филипа Грегъри, „Укротяването на кралицата“

Романът „Укротяването на кралицата“ е роман от серията за Тюдорите, разказва историята на Катрин Пар, последната, шеста съпруга на крал Хенри VIII. Романът е увлекателен, като акцентите са поставени от Филипа Грегъри върху нейната начетеност, смелост и напредничавост, доколкото тя е една от първите жени в Англия, която дръзва да пише, публикува и поставя името си на корицата на преводи от латински, а и на собствен житиен текст. Описана като красива, мъдра и единствена от шестте жени на крал Хенри VIII, която съумява да оцелее в един разюздан, покварен под царуването на Хенри VIII двор. Заглавието е избрано от Филипа Грегъри като подчертаващо нишката на нейното унижение и самоотрицание, което я принуждава да се отрича многократно от собствените си мисли и позиции по религиозни въпроси, от позициите си относно Реформацията и важните теологически спорове на Средновековието. Но това укротяване я спасява неколкократно в периодите на ожесточаване на Хенри VIII, страдащ от множество болести и безкрайна суетност и горделивост. Романът е съществена част от серията за Тюдорите, разказваща детайлно и исторически правдиво една от най-интересните истории на Средновековна Европа.

9
Филипа Грегъри, „Вярната принцеса“
Исторически романи

Филипа Грегъри, „Вярната принцеса“

Романът „Вярната принцеса“ е от серията за Тюдорите и разказва историята на Катерина Арагонска, дъщеря на Изабела и Фердинанд Испански, които отблъскват маврите от Европа и Испания. В началото на историята за Англия на Хенри VIII, е описан света на conviventia – в който евреи, маври и християни са живеели мирно като „хора на книгата“. Катерина Арагонска е през целия си живот на Испанска инфанта годеница на Уелския принц, син на крал Хенри VII, омъжва се за него, но няколко месеца след брака им умира. Тук историята се преплита с легенда, която Филипа Грегъри разказва, както винаги безкрайно увлекателно, като приказка, и както винаги, исторически достоверно. В бележките в края на романа, в които посочва историческите извори, които е ползвала за романа, авторката споделя, че по онова време, времето на Хенри VII, наследникът му Артур и вторият му син и впоследствие крал Хенри VIII, са смятали, че бракът на Катерина с Артур не е бил консумиран, е лъжа. Тази лъжа позволява тя да се омъжи за брат му крал Хенри VIII, но и причина години по-късно, той да обяви брака им за невалиден. Тази лъжа, сама по себе си с огромно значение за средновековния свят, е отправна точка на романа, веднъж изречена от Катерина, тя я поддържа цял живот.

7.5
Уолтър Тевис, Дамски гамбит
Романи

Уолтър Тевис, Дамски гамбит

Романът „Дамски гамбит“ (The Queen’s Gambit) на Уолтър Тевис от 1983 г. е издаден на български през 2021 г., след като се превръща в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и небивал интерес като минисериал на Нетфликс. Тевис разказва невероятна история. История за шах, но не само. Всъщност разказва много за американската действителност и живота на момичетата, жените в средата на миналия век в Америка. Бет Хармън остава сирак и израства в неуютната, репресираща институция за момичета сираци, християнско сиропиталище „Метуен“, където се сблъсква единствено със студенина, суровост и отчуждение. На момичетата в „Метуен“ се раздават ежедневно успокоителни хапчета. Това е една от причините Бет по-късно в живота си да развие зависимост, която да я притиска цял живот. Романът завършва в СССР, където Бет достига мечтаното постижение в шаха, побеждава световния шампион от СССР Боргов, изправяйки се сама, без никаква подкрепа, дори финансова (тя отказва финансиране от християнска организация, поставяща условие да направи политическо изявление срещу СССР) срещу най-могъщата, институционализирана школа, каквато е тази на СССР.

9.7
Робърт Галбрейт, Мастиленочерно сърце
Романи

Робърт Галбрейт, Мастиленочерно сърце

Най-новият, шести роман от криминалната поредица на Галбрейт е „Мастиленочерно сърце, издаден през 2022 г. Още след първия от поредицата, става ясно, че Джоан Роулинг е авторката, която публикува през 2013 г. първият криминален роман „Зовът на кукувицата“, под псевдонима Робърт Галбрейт. „Мастиленочерно сърце“ е изключително добре написан, безапелационно увличащ читателя криминален трилър. Бих казала, че е и изключително съвременен, защото престъпленията, които биват разследвани, обмисляни и анализирани са такива, каквито само нашата действителност може да „предложи“ – става дума за онлайн тормоз, дигитални самоличности и въобще създаването на един жесток, опасен и измамен виртуален свят, чиито опасни последици в действителността са, разбира се, съвсем реални, и за съжаление, фатални. Разследва се престъпление, чиито корени са в онлайн действителността, която създава за феновете първоначално анимацията „Мастиленочерно сърце“, а после и базираната на нея компютърна игра, създадена от фенове. Детайлно измислен и напълно автентичен е целият този свят от образи на фенове, чудати, луди, с проблеми, от проблемни семейства, самотни души, които търсят и откриват спасение в анимираните образи на същества, в които са вложени човешки качества, чувства, дилеми, беди…

9
Мишел Уелбек, „Унищожение“
Романи

Мишел Уелбек, „Унищожение“

„Унищожение“ е доста по-различен от другите романи на Уелбек. Най-вече в настроението, перспективата на героя към света. В началото мислех, че Пол Резон ще бъде отново типичния Уелбеков персонаж, че предстоят цинизмът, депресията и самотата. Но, не, всъщност Пол надраства и депресията и самотата, оказвайки се способен на изключително човешки чувства, взаимоотношения и връзки. Пол е порасналият Уелбеков герой. Но Пол, който не презира живота умира. Унищожението е смъртта от рак. Това е най-силният, въздействащ епизод в романа. Разбирането за смъртта, приемането и настъпването. Унищожението на живота. Разбира се, в романа има увлекателна сюжетна линия, първоначално неочаквана привръзка към политическия живот във Франция, избори, пиар стратегии и пр., както и съвременни явления като хакерството и доста голямата безпомощност на държавните структури пред лицето на това явление. Темата за смъртта, за болестта и нейната неприличност в днешния свят е тема, също доста задълбочено интерпретирана: „…болестта изобщо беше станала неприлична…, сега всяка болест беше, в известен смисъл, срамна болест, а смъртоносните болести бяха, естествено най-срамните. Що се отнасяше до смъртта, тя представляваше върховното безсрамие, всички бяха съгласни, че трябва да бъде, доколкото е възможно прикривана.“

9
Алина Бронски, „Последната любов на баба Дуня“
Романи

Алина Бронски, „Последната любов на баба Дуня“

„Последната любов на баба Дуня“, е изключително ведра, свежа, но и някак си тъжна книга. Написана с чувство за хумор, през който обаче често се просълзяваш. Животът в Русия. Преди и днес. Баба Дуня, след като се пенсионира като помощна медицинска сестра, решава да се върне в родното си село Черново, Русия, на хвърлей камък от Чернобил. Селото е евакуирано през 1986 г. и попада в забранената радиоактивна зона. Въпреки това баба Дуня се връща и то в родната си къща. Това я превръща в сензация и за родната преса, а и за чуждоезичната: „Районът внушава страх. Фабриката е на място, което мнозина определят като „зона на смъртта“. Черново е още по-навътре в нея. Последната спирка е границата. По-рано тук стоеше войник с автомат и си умираше от скука. Сега вече границата не се пази. В Украйна разиграват истинска драма с тяхната зона, имат бодлива тел и караулки. Това ми беше разказал Петров. Изобщо все по-малко разбирам какво се случва там, зад границата.“ Не след дълго в селцето се завръщат още неколцина странни хора, всеки от които няма какво да губи повече от живота. Един от тях е Петров, който е тежко болен и буквално бяга от болницата, за да преживее последните си дни на свобода и спокойствие. Другите обитатели са не по-малко странни - Маря, престарелият Сидоров, Гаврилови… Въпреки бодрия дух на баба Дуня, романът натъжава с действителността, която разкрива, за трудния, тежък, съсипан живот на добри и силни хора като нея. Самата тя признава пред себе си, че най-голямата грешка в живота й е, че се е научила твърде късно да обича живота, че е започнала да се усмихва чак завръщайки се в Черново: „Мисля си за Лаура. Винаги ще си мисля за Лаура. Мисля си колко хубаво би било, ако по пътя насам бяхме изпреварили автобус, в който да седи едно русо момиче. От мен да мине, момиче с късо подстригана руса коса и татуировка. Тя щеше да слезе и аз щях да я хвана за ръка и да я доведа у дома. Това е, което винаги е липсвало на момичето. Тя никога не е имала дом, защото аз не можах да науча майка й как да се чувства добре в живота и как да му се радва. Самата аз го научих твърде късно.“