„Малкият приятел“ е роман, издържан напълно във вече познатия елегантния стил на писане на американската съвременна писателка Дона Тарт. Както безспорно „Щиглецът“, с който Тарт печели награда „Пулицър“ и „Тайната история“, романът „Малкият приятел“ също безсъмнено може да бъде много високо оценен. Професионално, интелигентно и увлекателно написана южняшка история в открояващ се и забележителен стил. Романът е високоиздържан художествено, сюжетно, с увлекателен разказ, през цялото време читателят сякаш е в очакване в застиналото мъчително време в малкия южняшки забравен от Бога град да се случи отново нещо тайнствено, необяснимо и зловещо.

За иронията и игрите на съдбата, за случайностите и късмета. И за това, че съдбата помага на смелите. Издаден на български през 2018 г. от изд. „Бард“, романът наистина е измамно безгрижен. Всъщност способен да разкрие цинизма на света на парите, в който без тях си никой. Личността няма значение, всеки е заменим и лесно се открива нов компаньон за забавленията на богатите и овластените, било във Вашингтон, било в скъпите курорти на Европа. Главният герой Дъглас Граймс е пилот, уволнен поради открит при рутинен преглед лек проблем със зрението. Това променя живота му, амбициите му и очакванията, които е имал. Всичко, за което е работил и към което се е стремил, изчезва с едно мигване. Напускайки града и света, който е имал, Граймс започва нощна работа на рецепцията на хотел. През една от нощните смени гост на хотела почива. Дежурният рецепционист установява смъртта, както и че парите в портфейла не са откраднати. Но странно голяма сума пари е скрита небрежно в евтин калъф. Граймс променя живота си кардинално с откритата огромна сума пари в брой. Но случайностите, за добро или лошо, странните игри и намигвания на добрата съдба, тепърва предстоят.

„Чамкория“ е чуден роман. Невероятно талантливо написана книга е. Също както и „Възвишение“, разбира се. Героят Славе е наистина много плътен образ, широк социалист от 20-те. Има страхотни попадения – когато разказва за „тъй нареченото си семейство“, за „тъй наречената си жена“, за политиката, за войната, за хората, за българите и мн. др. Да, така беше и с „Възвишение“. Езикът тук е също различен, доста твърдо „е“-кащ, уникално, чудно просто... Животът и размислите на героя са увлекателно написани, автентично звучащи (нещо, което не може да се каже за много съвременни български романи, които са пълни с изкуствено звучащи диалози и тегави „размисли“). Тук са леещи се по невероятен начин, приятни за четене, но и силни по смисъл. Увличащи те и в епохата, и в живота на героя. Светът е точно такъв, какъвто е през очите на Славе - шЕфьора на омнибус, купен на лизинг. Комично и трагично едновременно. И всичко това в една достоверно уловена страшна епоха. 20-те години на XX век, когато в България се сблъскват различни военно-политически и идеологически формирования. Както разказва Славе, всеки е запасал по един пищов и е готов да те гръмне….

Романът „Сол при солта“ е драматична военновременна история на неколцина бежанци при настъпването Червена армия. Бежанците са едновременно такива от руснаците, но и от Хитлер и неговите военни. Действието се развива в края на Втората световна война, 1945 година. Разказът се води накъсано, в епистоларна форма, пише или разказва всеки един от героите - бежанци. Пред читателя за разкрива стъпка по стъпка трудният път на бягството, на промъкването, на страха, бедите и рисковете, смъртта, която дебне на всяка крачка. Наред с биографията на всеки от разказвачите, се разкриват факти и исторически данни за войната, за положението на хора като тях – различни, обикновени, тъжни…хора, с разбити от войната животи, разбити мечти, излъгани очаквания….

Издаден през 2020 от „Колибри“ романът има озадачаващо заглавие. Какво означава цвят продълговат в морето се разкрива в хода на повествованието. Цвят продълговат в морето е поетичен образ на новата родина. Така поетът Пабло Неруда описва родината Чили – продълговата, вкопчена в планините, за да не падне в морето. Цвят продълговат в море, във вино, и сняг… с огърлица от черно-бяла пяна…. Историята на рода Далмау, съдбата на лекарят и участник в гражданската война в Испания Виктор Далмау, на Росер Бругера и на чилийският аристократичен род Дел Солар са разказани увлекателно и в контекста на исторически вярно описаните събития – Гражданската война в Испания, разгрома на републиканските бойци, трагедията на стотиците хиляди бежанци от Испания, бягащи от отмъщението и кървавата разправа на Генералисимус Франко. Така Чили става за мнозина нова родина. Достоверно предадени са събитията и ролята на поета Пабло Неруда да организира приемът на над 2000 бежанци от Испания с кораба „Уинипег“, Виктор Далмау, Росер и новороденият Марсел са един от пасажерите на тъжния, но изпълнен с надежда бежански кораб „Уинипег“.

Ъруин Шоу описва историята или по-скоро възхода и падението на едно щастливо американско семейство. Бащата Алън е професор по история в държавно училище в Ню Йорк, грижовен баща и глава на семейство, горд от своите три добри и разумни пораснали деца. Безметежният живот на Алън Странд, тривиалните, но безкрайно щастливи мигове със семейството му дават топлина и усещане за щастие, за осъзнато разбиране какъв късметлия е бил и колко радостен и действително безметежен е всъщност живота му. Самият Странд потъва в тези мисли в една петъчна вечер, която, оказва се, ще промени живота му, както и на цялото сплотено семейство. Ъруин Шоу разказва майсторски увлекателно, не съди, не влияе на читателя, улавя и предава достоверно и точно развитието в сложните отношения в едно уж обикновено американско семейство. Информативно и интересно е обрисувана и адвокатската професия, така както я вижда Шоу и представя на читателя чрез образа на властния Ръсел Хейзън. Поуките читателят извлича сам. Размислите за любовта и истински важните неща се налагат от само себе си, но и като противостоящи на силата на парите и властта, която идва с тях. И разказът за съдбата на семейство Странд обяснява началното „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“…

„Панталеон и посетителките“, издаден 2012 от „Колибри“ е уникален роман. Много рядко се среща истински успешна комбинация и увлекателен сюжет и истински смешни случки. Да, „Панталеон и посетителките“ е смешен роман. Роман, който определено се запомня от читателя и със сюжета, и с езика, и с усещането, което остава като спомен. Хубаво и леко. Капитанът от интендантската служба на Сухопътни войски Панталеон Пантоха е натоварен да организира и задейства Служба за посетителки на гарнизони, гранични пунктове и подобни (СПГГПП) в област Амазония. С една дума секретен, организиран от държавата публичен дом за войската. Посетителките са обикновени проститутки, а капитанът е лично организирайки СПГГПП преценява качеството на изпълнение по така възложената му секретна мисия.

Картини от Латинска Америка, терор, банди, безнаказани и жестоки убийства и единствена надежда – да избягаш, нелегално, с цената на всичко, на живота дори…. Като всеки роман на Алиенде, е увлекателен, приятно написан, талантливо преплитани истории и сюжетни линии, размисли и поуки. Препоръчвам!